Оперативната журналистика никога не ме оставя на мира. И тези дни отново напомни за себе си като анонимно обаждане със заплаха, получено по телефона. В неделя от скрит номер ми звънна мъж с „гласа на Динко" (знаете кой е Динко - човекът, който вързва мигранти със свински опашчици по българската граница, а в момента и участник в поредния сезон на „Биг брадър") и ми заяви, че ако не изтрия една своя публикация от фейсбук, „не искаш да знаеш какво ще ти се случи". Каза още, че не искам да знам кой се обажда.
Разбира се, няма как да е бил Динко, понеже той в момента е на сигурно място в съответната Къща, но „гласа на Динко" ползвам не просто защото наистина гласът много приличаше на неговия, а и като събирателен образ за всички онези осиротели представители на бурните времена на 90-те, които днес са като ронини (в японския фолклор това са самураи, останали без своя господар). Няма го вече трибуквения обединяващ фактор, а макар на власт в България да е техният съратник Б. Б., той отдавна се срамува от тях и е преструктурирал заниманията си в доста по-рафинирани, за което се е обградил и с хора от друг сой.
Та тези сиротници днес се лутат, но дори и в твърде тесните рамки на своя умствен потенциал успяват да намерят с какво подобие на „онази" дейност да се занимават. Едни рекетират мигранти по границата, а други са „навлезли" в дебрите на високите технологии.
Конкретното обаждане е свързано с измамната страница „Да се посмеем", която се намира във фейсбук. От месеци тя мами наивници, като им обещава скъпи уреди - лаптопи, айфони и подобни. Тези скъпи уреди се разиграват в „томболи", в които на „печелившите" обаче се обяснява, че трябва първо да изпратят едни 50 лева за „транспортни разходи", за да си получат „наградата". И редовно има наивници, които плащат тези пари.
За да са сигурни, че всеки път ще имат приходи, осиротелите ронини, стоящи зад тази страница, винаги обявяват по 30-40 печеливши. Така поне десетина от тях е гарантирано, че ще са наивници, които ще преведат сумите.
Такъв жалък живот водят днес останалите живи от онези времена.
Откакто аз самият имам профил във фейсбук, за разлика от мнозина други мои колеги не го ползвам, за да ръся мъдри мисли пред аудиторията, а основно за забавление, и покрай тази ми дейност взех, че станах администратор на групата „Измами от страници в игри и конкурси". Една от публикациите ми в нея, която изглежда бе подразнила „гласа на Динко", бе именно за измамната страница „Да се посмеем". След като пуснах тази публикация и я изпратих и на администраторите на фейсбук, те започнаха да трият публикациите с игри фалшименти на „Да се посмеем", с което бе застрашено финансовото добруване на мутрата, стояща зад страницата.
Дори и в момента, ако надникнете там, ще видите, че напук на фейсбук това лице отново е пуснало публикация с „игра", защото гладен не се стои. Ще видите също, че дори след нашите предупреждения, след намесата на фейсбук, след воплите на много хора, които в коментарите под различните постове на страницата се жалват, че са пратили пари, а награди не са получили, в най-новия им фалшимент пак играят ли, играят с овчи ентусиазъм над 300 души.
С което навлизаме в онзи процент на дебилност сред българската нация, посочен от професор Иво Христов, заради което му скочиха толкова много хора. Не съм убеден, че цифрата е 80. Но го има е сигурно. Част от тях са добродушни наивници, които се оставят да бъдат мамени от глупост, но немалко са и закоравели наивници. Казваш им, че ги мамят, обясняваш им каква е схемата на измамата, те обаче те псуват и ти заявяват, че измамник си ти и отиват да „играят" и да пращат 50-те лева на човека, който стои зад „Да се посмеем" и сигурно добре се смее на тази пристигаща наготово пара. Как да наречем такива хора, ако не точно дебили?