„Заминах за Франция, защото исках да си остана скулптор, да се занимавам с изкуство – казва Живко. – След 10 години обучение желаех да мога да се изразявам по начина, по който ми беше приятно – като създавам изкуство.“... И светът чува за него. От едно френско село...

Творбите на един от най-известните български скулптори зад граница Живко Седларски днес са на 3 континента – Европа, Америка и Азия. Неговите произведения – монументална и малка пластика, се превръщат в истинска сензация в паркове, замъци, музеи и галерии.

Представил е България в 8 китайски музея. Обиколил е с десетки изложби всички европейски столици и галерии в Америка. Негова скулптура е пред сграда в Антверпен, Белгия, на легендарната архитект Заха Хадид.

Негови творби са притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. А с уникалните си скулптури на женски фигури в рокли – неговата визитна картичка на

„мода, която не се облича“,

е единствен в света.

Роден е в Елхово, в семейството на живописец с интересна съдба – Кольо Седларски. Талантливият Кольо иска да следва живопис, но брат му казва: „Художник няма да ставаш, страната ни има нужда от военни“, и той се подчинява на фамилната воля – такива са тогава времената. Но въпреки това завършва Художествената академия по-късно.

Кольо обаче дава на сина си Живко шанса сам да избира. „Аз и днес рисувам, но за разлика от баща ми, живописеца, не цветът, а формата е моята сила. В нея аз се чувствам по-добре, търся израза си чрез обема. И не смятам, че съм изневерил на баща си, както ми казаха в академията. Просто продължих изкуството, на което той ме научи“, коментира Живко.

Като военен, Кольо Седларски често е местен от град на град – Грудово, Звездец. Когато Живко е на 2 месеца, го извеждат от Елхово в Сливен – до 11-ата му година, и след това са в София. От малък рисува, а баща му подкрепя неговите първи стъпки. Избира Техникума по керамика и стъкло в София и „Скулптура“ в Художествената академия.

След промените през 1989-а започва една тежка за него 1990 година. От държавна комисия одобряват 3 негови проекта за монументални скулптури.

Първият е скулптура на майката – 3.60 м от бронз, като в сливенско село събарят 3 къщи, за да се оформи културно-архитектурен комплекс с нея.

Нито тя, нито другите две скулптури обаче се реализират, защото държавата е в дълбока криза. Единствено за единия му проект му плащат само авторските хонорари. С тези пари той купува билети за себе си и семейството си за Париж.

„При тези условия

изкуство в България вече не можеше да се прави“,

казва той.

После научава, че в късна доба цигани крадат бронзовата скулптура на майката, товарят я някак на голяма волска каруца, за да я нарежат. Край Карлово ги виждат хора, минаващи в кола, и звънят в кметството. Полицията ги хваща, а скулптурата днес е собственост на Карлово.

На 1 април 1991 г. Живко и семейството му пристигат в Париж. Той не знае езика и 6 месеца се опитва да се включи в курсове, но няма места. Намира си работа в провинцията като реставратор на културни паметници в Рен – близо до Ламанша. Работи там 4 години и половина и това е последната му работа на заплата. Там е „страната на гранита“, а това е много важен материал за неговите скулптури и той решава да остане.

С парите, спестени от работата си като реставратор, Живко си подрежда ателие. Началото като самостоятелен автор е трудно. Преди да започне да реализира монументални скулптури от камък, излива и по-малки, до метър и половина, от бронз – до 12 копия. За тях обаче трябва да плаща на леяри. Приемат го бързо в местния Съюз на бретонските скулптори и още на втория месец го избират за вицепрезидент – заради качествата му като творец. Започва да участва в конкурси и изложби и поръчките потръгват.

Експериментирал е и с други материали, като PVC, който се поддава лесно на обработка. През 1994 – 1996 г. прави метални скулптури, които облича в еластични платове, и създава колекцията Tension 

Скулпторът пред своя творба

(„Напрежение“). Използва и стъкло, но се връща на „класиката“ – камък, бронз и дърво.

Признава, че се изразява най-добре в монументалните скулптури. Правил е и такива по 12 – 15 м – композиции в градска среда. Основно поръчките са от общините. Около Рен има няколко монументални скулптури, високи от 4 до 5.30 м, поръчани от кметството. Най-скъпо платеният му проект е на стойност 76 хиляди евро. Прави и по-малки скулптури – до 1.50 м, и миниатюрни статуетки в сантиметри – от бронз и арматурно желязо.

Той

открива качествата на арматурното желязо

неръждаемата стомана, която сам заварява в ателието си. Най-интересният акцент в неговото творчество, прославил го като уникален творец по света, са роклите от метал. Започва да ги прави през 2008 г. и продължава с тях, като в момента са над 100. Нарича закачливо колекцията си Haute Saudure („Висша заварка“) – игра на думи, от Haute Couture („Висша мода“).

Вдъхновението идва от музата в цялото му творчество – Жената и женското тяло. Роклите му са в изключителна хармония с висшата мода. Те по причудлив начин показват движението на една пола, развята от вятъра. За него са важни формите и движението, а не цветовете. Прави десетки скици, докато стигне до малка пластика, от която после прави голямата скулптура.

Скулпторът пред рисунките, от които се раждат неговите причудливи рокли от метал

Скиците му по удивителен начин изразяват всяко движение на жената - на костите на лакътя, китката, коленете. Това не е случайно. Две години успоредно с обучението си по скулптура в Художествената академия, той ходи на лекции по анатомия в Медицинска академия, защото преценява, че това му е много важно.

Своите уникални „дами“ – 3-4-метрови статуи от метал, предизвикващи удивление, той показва на Пако Рабан. Предлага на Жан-Пол Готие да направят съвместно дефиле – той с истинските рокли, Седларски с металните. „Големият Жан-Пол Готие изпрати един от учениците си и направихме това дефиле през 2017-а в нашия район“, казва скулпторът.

Представял е своята колекция от метални рокли в катедрала, с акомпанимент на орган, като скулптурите се движат плавно, качени на специални колички като на дефиле. Представял ги е и в Бургас, и в парк-хотел „Витоша“ в София, заедно с модния корифей Любомир Стойков.

Интериор от дома му, със статуетки с неговите причудливи „дами“

Със съпругата му Мая – негов модел и муза, се залюбват млади, женят се, раждат им се две деца. Живеят в красиво имение на 30 км северно от Рен, по пътя за Мон Сен Мишел – една от атракциите на Франция. Там има една скала в морето, която при висок прилив става остров, а при отлив – част от сушата. През XIV век там строят манастир на върха, с позлатена скулптура на Сен Мишел, или Свети Михаил, която при отлив излиза „от нищото“.

Живко Седларски сам заварява „дамите“ от метал

Двамата с Мая купуват запусната 400-годишна бретонска къща, чиято вътрешност са променили до неузнаваемост, като до нея има ателиета. От входа посетителите се заковават изумени – влизат в истинска галерия. Всичко – от мраморния под до тавана – е в бяло, за да се откроят неговите скулптури и картини. Част от тавана е стъклен и струи светлина отгоре.

„Аз

фактически живея в галерия

и когато хора ни гостуват, често си тръгват с някоя от моите творби – казва Живко. – А гостите са точно като на изложба – стоят с чаши в ръка и разглеждат.“

Както в галериите, в дома му има лист с цени на всяка пластика или картина. Гостите си купуват обикновено по-малки статуетки – 50-60 см и картини – 60 см на метър. Има и миниатюрни статуетки по 15-16 см.

От 31 май до 2 юни заедно с „Ротари клуб“ подготвят изложба-аукцион с негови метални рокли в Рен. Процент от продажбите са за благотворителни каузи.

Правил е такава благотворителна акция и с „Лайънс клуб - Париж“. Доволен е, че с творбите си допринася за добри дела.

Живко Седларски, който единствен в света се прославя с рокли от... метал

Той планира и 3 изложби в България. Първата ще е от 16 септември в галерията на Външно министерство – „Мисия“. В парковото място около нея ще има и галерия на открито с негови творби. Планира още 2 изложби, за които уточнява датите. Едната ще е в София, а другата – в Перник, града на стоманата – този иначе банален материал, скрит в основите на сградите, с който той твори красота.

С Мая в Китай

Наскоро е имал скъп гост от България – писателката и литературен агент Албена Ненкова. Тя подготвя биографична книга за Живко Седларски на български, френски и английски език със закачливото заглавие Haute Couture – Haute Saudure – основен лайтмотив в творчеството на скулптора напоследък. „Албена обеща на „Ротари клуб“, че ще представи книгата на 31 май на съвместната ни благотворителна изложба“, казва Седларски. 

Живко Седларски, който единствен в света се прославя с рокли от... метал

Живко и Мая живеят сами в имението си, заедно с кучето си Калоян. „За един скулптор като мен, който вдига шум на съседите с работата си, мястото е идеално“, казва той. Големият им син Живко е завършил право, другият – Никола – търговия. И двамата са се върнали в България и са добре реализирани в София.

„Казват и на мен да съм се връщал в България, че съм нямал работа тук – смее се Живко. – Но работата ми е тук, продажбите ми са тук... И не е вярно, че не си ли в Париж, не може да си успешен художник. Ето, аз от едно френско село станах известен по света.“