Чорбаджи Митьо от Несебър – благодетелят на Слави
Имам една занимателна история от 1999 година, свързана със Слави Трифонов, който тези дни неспирно се оплаква, че е бил цензуриран, понеже не излъчили предаването му, в което чете ултимативна декларация срещу парламента.
Малко след като смачканата от Костов БНТ му спря шоуто по Канал 1, „цензурираният" започна да го записва в някакво подземие (май беше в кино „Петър Берон" в София) и на видеокасети да го разпраща по кабеларки из цялата страна, които го излъчваха.
Основният му, и единствен комай, спонсор на начинанието бе Сашо Дончев от „Овергаз", който сега е почти през ден гост в предаването на Сашо Диков и разяснява мъдро демокрацията. Само че по онова време той спонсорираше само шоуто, а през лятото, когато нямаше такова, „цензурираният" - и останалите също - трябваше пак нещо да ядат. Затова сценаристите му започнаха да правят седмична забавно-развлекателна страничка във вестник „Сега", където работех тогава, а всички вкупом - с певците и музикантите, взеха (твърдеше се, че под аренда, но реално им бе дадена почти безплатно срещу неясно каква услуга от тяхна страна) дискотека в Слънчев бряг, собственост на местната ъндърграунд звезда Митю Янков. Която „цензурираният" кръсти „Дулсинея" - по името на тяхна стара песен.
Беше интересно да отидеш в Слънчев бряг и да видиш как „цензурираният" го играе бос на дискотека, та написах репортаж, в който общо взето разказвах как чорбаджи Митю от Несебър (съвсем неслучайна, но иронична, алюзиия с Йовкови и Вазови герои) е подарил цяла дискотека на едно шоу - да си имат за харчлък. И то във времена, когато „цензурираният" вдигаше вой до небесата, че Костов го е оставил на сухар и меродия.
Този репортаж обаче бе цензуриран от „цензурирания". Спряха ми го. Ръководството ми обясни, че той, понеже много добре знаеше, че ще го пиша, понеже ме бе видял в дискотеката, звъннал в „Сега" с молба да се спре материала; обясниха ми и че това са наши приятели и ние не можем така да пишем за тях.
Характерна черта на „цензурирания" обаче е, че той благодарност към приятелите си няма. Когато Костов бе смачкал всички медии, седмичната му страничка излизаше в единственото възможно място - независимия вестник „Сега". В мига, когато хватката на Костов бе разхлабена, „цензурираният" набързо забрави за приятелите си и спря страничката си в „Сега". Прехвърли я на по-читаемо (според него) място - в „24 часа". А когато се появи бТВ и го прибра там, и изобщо спряха въпросната си страничка.
А по-интересна бе последващата съдба на благодетеля Янков. Най-напред в неговия хотел се бе подслонил убиецът на Георги Илиев - той бе очистен с изстрел точно от последния етаж на сградата. Убиецът, естествено не бе заловен. Нито пък някой тръгна да разследва Янков как в охранявания му хотел се е появил убиец, който необезпокоявано стреля от горните етажи. За сметка на това пък после и самият Янков бе застрелян.
