Войната срещу Югославия започна от ей-тази телена ограда в репортажа на Ай Ти Ен
Когато в централните си новини големите телевизионни и радиоканали съобщават, че в България се е настанил инкогнито Джони Деп; когато вестници групово информират, че от руска база в Черно море е избягала опасна бяла акула, която туристи са зърнали край Созопол; когато сериозни медии се надпреварват да разказват как треньорът на севернокорейския отбор по футбол е в концентрационен лагер и всеки момент ще го застрелят; когато руските медии неспирно обясняват как в Киев на власт са дошли съратниците на Хитлер и организират масова сеч на населението; когато US медиите се пълнят с ,,разкрития" от неназован източник за всевъзможни кръвожадни престъпления на сирийския президент Асад, и то в момент, когато истинските кръвожадни ислямисти, срещу които той се бори, вече завзеха половината Ирак и Сирия и се облизват за нови ефектни атентати в Америка... И най-вече когато всекидневно жълтите хроники описват как Николета Лозанова и Валери Божинов за пореден път са си изневерили и твърдо се разделят, знайте, че пред вас е разперила крила и е полетяла медийна патица. Съшита с бели конци или изработена в специални лаборатории за манипулиране, тя разчита на това, че никой няма да се втурне в българския хотел, за да търси Деп, нито ще обикаля по лобните места на семейство Божинови, за да провери разпаднало ли се е семейството, а още по-малко пък ще поеме към Дамаск, за да изследва нивото на кръвожадност на Башар Асад. Творците на патиците залагат на наивитета на аудиторията и на факта, че тя е свикнала да вярва на думите в ефира и най-вече, че не е защитена от лъжата. Не на последно място и на онази група от хора, които сами искат да бъдат лъгани, поради което са верни фенове на жълтата преса.
В повечето случаи стоварването на един куп измислици се извършва грубо и без особено въображение. Но нерядко, и то когато се касае за авторитетни медии, лъжите са изкусни и поднесени с финес. Авторите им са хвърлили огромни сили и средства, за да ги сътворят, и резултатът е налице. В тези редове ще разгледаме примери и от двете категории.
Началото на всяка съвременна война е трудоемко занимание заради нуждата общественото мнение да е добре подготвено, за да я приеме. Ако някога на Хитлер му е било достатъчно да изманипулира конфликт на границата с Полша, то глобализацията днес налага много повече изисквания към агресора. Врагът трябва да е майсторски очернян в продължение на дълго време, и то така, че информациите да изглеждат правдоподобни. През 1992 година британската телевизия Ай Ти Ен излъчва кадри от Косово, които после са подети от почти всички световни новинарски канали. На пръв поглед се вижда нещо, наподобяващо концентрационен лагер, а зад бодлива тел седи човек, за когото авторите на материала твърдят, че е косовар. След като е повъртян няколко дни и си е свършил работата, репортажът влиза в предизборните речи на Бил Клинтън за предстоящия президентски вот. Така е поставена психологическата основа, върху която Клинтън след време ще разработи стратегиите си за нападение на Югославия.
Едва в наши дни ,,Ню Йорк таймс" и Би Би Си стигнаха до истината как точно е бил изработен британският репортаж. Фирма, близка до Пентагона, е осигурила спонсорство на екипа от британски журналисти, който се е разходил в Косово. Там намерили селище, около което въобще не е имало бодлива тел. В средата му обаче се издигала къща, опасана с телена ограда. Екипът режисирал обитателите й да застанат зад телта, така че да изглежда, сякаш са зад ограждение на концентрационен лагер.
Както може и да се предположи, търсенето на гледната точка на сърбите въобще не е било залегнало в задачата пред британския екип. След като материалът бил готов, поръчителите определили две целеви групи за въздействие: мъже и евреи. В Пентагона заключили, че именно върху тях би имало най-силен резонанс внушението, че в Европа са се появили нови фашисти - в случая сърбите. Изследвано е кога мъжете гледат повече телевизия и кои предавания са любими на евреите в Америка и точно в тях и в съответните часови пояси е уредено излъчването на целия или откъси от репортажа. Кампанията се оказва удивително успешна и е продължена и с други ,,разкрития" за ,,фашистка" Сърбия. Холивуд се отчита с няколко екшъна, в които US войници убиват сръбски бойци, завземат половината Югославия и освобождават угнетените жители. В резултат на тази кампания към началото на 1993 година общественото мнение в Америка и Великобритания вече знае, че на света има ,,лоши сърби" и ,,добри албанци".
В Япония съществуват две организации на корейското малцинство. ,,Чхонрьон" обединява корейците, симпатизиращи на КНДР и актуалния й велик вожд. ,,Миндан" пък е на сънародниците им, които са привърженици на Южна Корея. Освен разни обществени дейности основното им занимание всекидневно е да измислят елементарни медийни патици, с които да очернят вражеския лагер. На ,,Чхонрьон" това трудно се удава, защото медиите в Южна Корея са доста пъргави и лесно могат да опровергаят лъжливи информации. Затова пък ,,Миндан" е ненадмината. Много от сътворените от нея ,,новини" захранват почти всяка седмица всички по-известни US вестници, а чрез тях и медиите по целия свят. Но две се смятат за най-успешни за последните десет години, защото са оцелели най-дълго време като правдоподобни. Едната е от 2009 година - че в големите севернокорейски градове е имало улични бунтове срещу властта, което според статия във ,,Вашингтон пост" е първа наченка за края на сталинисткото правителство в Пхенян. Бунтовете били организирани от жители, недоволни от паричната реформа, въведена през 2009 г. от севернокорейските власти. Лекомисленият читател вярва, че това наистина е било така. В действителност в КНДР дори само мърморенето под носа срещу правителството може да повлече сериозни неприятности, а за протестни митинги никой дори и не помисля, защото знае, че е равносилно на смърт.
Втората най-сполучлива патица е от края на миналото Световно първенство по футбол - че треньорът на участвалия в него и паднал във всичките си мачове национален отбор на Северна Корея Ким Йон-хън бил тикнат в концентрационен лагер, където предстояла екзекуцията му. Причината - печалното представяне на тима на Световното в ЮАР. ,,Миндан" пусна новината в няколко вестника в Индия и Пакистан, с които работи отдавна, а те, естествено, не цитираха организацията, а ,,азиатски информационни агенции". Оттам тя бе подета от Си Ен Ен, Ройтерс, Би Би Си и обиколи целия свят. Докато тромавите държавни средства за информация в КНДР се размърдат, хората вече мислеха, че горкият треньор е екзекутиран. Печалната съдба на Йон-хън бе толкова дълго въртяна по вестници и телевизии, че дори ФИФА се зае със случая. Да, в КНДР управлява сталинист, който не се поколеба да убие дори съпруга на собствената си леля, но световната футболна федерация установи, че в случая с Йон-хън истината е друга - той продължи да се занимава със спорт, а в момента е треньор на отбора ,,Собексу" в Пхенян.
Както се вижда, дори и набързо скалъпените медийни патици изглеждат понякога сериозни, ако попаднат в големи медии. В България такъв бе случаят с една бяла акула от 1996 година. Историята бе сътворена от сина на известен поет и драматург в компанията на още няколко репортери. В онези години те работеха все в авторитетни всекидневници, а единият бе служител на БТА. В мъртвилото на летните дни националната телеграфна агенция с готовност пусна по телекса новината за кръвожадната риба, с което улесни останалите от сбирката. Щом БТА е поместила нещо, значи е вярно и може да се публикува навсякъде. Така на следващия ден акулата се плезеше от всички национални издания. Дори и от онези, които нямаха репортер на приятелското събиране и следователно не разполагаха със собствена дописка по темата. Те чисто и просто цитираха БТА.
С много повече подготовка премина събарянето на Корпоративна търговска банка това лято. Организирано от Ахмед Доган, активното мероприятие трябваше да бъде медийно обслужено по подходящ начин. Още на следващия ден, след като босът от сараите бе дал заповед за атака срещу банката, послушните му вестници и интернет сайтове разпространиха добре подготвени предварително ,,разкрития" как банката е окрадена, а шефът й е крадец и разбойник. Понеже текстовете бяха дълги и напоителни, няма как да са били писани за един ден. Очевидно патиците са готвени дълго и внимателно, за да внушат необходимата паника и населението да се втурне да тегли парите си от банката. Седмица след това историята бе повторена и спрямо Първа инвестиционна банка. Резултата го знаят всички, които се интересуват от български новини.
Нито една от тези медийни патици нямаше да бъде така успешна за дълго време, ако репортерите бяха приложили най-важното правило в своята работа - да търсят задължително втори различен източник. Специално в медиите на Доган търсенето на втори източник е забранено, но когато световни издания се поддават на внушения и пропускат услужливо да проверят информацията, излиза, че една патица понякога е по-атрактивна от истината.
