Мнозина знаят за българския произход на съпругата на холивудската звезда Том Ханкс – Рита Уилсън, също известна актриса. Малко хора обаче са чували невероятната история на баща й Хасан Халилов Ибрямов, пише „168 часа“.
Той и приятелят му Рашид успяват да избягат като на филм от комунистическия лагер на смъртта „Куциян“ и стигат нелегално до Турция. Оттам се разделят и Хасан поема към Щатите, а Рашид – към Нова Зеландия. Десетилетия по-късно съдбата среща двамата невъзвращенци на Фиджи.
Но ето как започва всичко – Хасан и Рашид се засичат в трудов лагер в смутната 1946 г. – две години след като комунистите вземат властта в България. Двамата се сприятеляват, защото са помаци от смолянски села. Хасан е роден през 1920 г. в Брещене – село, намиращо се в Западна Тракия, тогава в пределите на Гърция. Брещене е разположено на южните склонове на Родопите. Най-близкият известен град е Ксанти – на 25 км. В периода от 1927 до 1934 г. семейството на Хасан бяга и се заселва в Смолянския край.
Така младият мъж е мобилизиран в българската армия на 15 септември 1941 г. и се
бие на страната на хитлеристка Германия
10 месеца по-късно той е отстранен от служба и получава присъда от 3 г. затвор за кражбата на 28 бутилки със сифон и 5 лв. След 25 месеца затворникът е преместен в Пловдив да изтърпява наказанието си. Той обаче успява да избяга и прави опит да пресече нелегално държавната граница в посока Турция.
Междувременно на 26 октомври 1945 г. в Пловдив се ражда синът му Емил от брака му с арменката Алис Маркарян. Жената починала при раждането, а синът им Емил – няколко дни по-късно. Парадоксално е, че Рита, съпругата на Том Ханкс, е родена също на 26 октомври, макар и години по-късно.
След като е заловен веднага след бягството, Хасан получава нова присъда и е преместен в лагера „Куциян“ край Перник. Живеели в коптори без канализация. Всеки, който се опитвал да избяга, бил застрелван.
Именно там Хасан среща Рашид. Много скоро двамата са категорични, че трябва да избягат, но по онова време лагерът е пазен от военни и всеки нарушител е бил убиван без предупреждение.
След много приказки, планове и коментари двамата решават да избягат през мръсния канал, през който минавали фекалните води на общата за лагера тоалетна. И успяват. Заедно с още няколко други затворници на 8 май.
Промъквайки се покрай куршумите. Затова Хасан, Рашид и другите бегълци са обявени за „врагове на държавата“, известни още като „невъзвращенци“.
На практика това означава, че при връщането им в България ще бъдат арестувани и директно изпратени в затвора, където да излежат 20-годишна присъда.
Бягайки през нощта, криейки се през деня, Рашид и Хасан успяват да пресекат цялата държава и да напуснат границите й, влизайки в Турция.
По онова време да преминеш границата, е почти невъзможно. Районът се охранява от въоръжени патрули и кучета. Ограден е с бодлива тел, а по нея тече и ток. На места кльонът е посипан с фин пясък с ширина десетки метри.
Умишлено, за да останат отпечатъците на всеки, осмелил се да прекрачи в забранената зона.
В онези години България и Турция са открити врагове. Няма договори за правна помощ, а всеки бежанец от родината си е приеман в южната ни съседка като бягащ от терористичен режим. Затова двамата
престояват повече от 2 г. в специален лагер
После поемат по своя път, разделяйки се окончателно през 1948 г.
Хасан става огняр на кораб, пътуващ към Новия свят. Приятелят му поема към центъра на Европа. Година по-късно първият вече е американец, живеещ в Калифорния, а вторият – новозеландец.
През 1960 г. Хасан приема православното християнство и променя името си на Алън Уилсън. От брака си с гъркинята Алис през 1956 г. се ражда дъщеря им Маргарита. Малката Рита расте в многоетническо православно семейство. Поради това тя знае повече от много други американци за България, Гърция, Турция.
Тя започва кинокариера и така се запознава с Том Ханкс. През 1988 г. стават семейство и продължават да са такова твърде дълго за холивудските стандарти. Имат две деца. Самата Рита има десетки роли в киното и заедно с Том Ханкс е продуцент на „Моята голяма луда гръцка сватба“.
През 2009 г. Том Ханкс снима филм на Фиджи. С него са жена му и тъстът му Хасан. Настанени са в 5-звезден хотел. Една сутрин Хасан, седейки във фоайето на хотела, чува познат глас и буквално се вцепенява. Обръща се и въпреки изминалите 60 г. е сигурен, че не бърка. Срещу него е приятелят от младостта му Рашид. Двамата едва не припадат от емоции и след сълзи и смях Хасан разказва на Рита и Том кой е познайникът му.
През всичките изминали години Рашид, който е стигнал до Нова Зеландия, просперира благодарение на труда си. Той започва да изкарва прехраната си като секач на дърва.
От дърводобива изкарва много пари. Понеже живее далеч от цивилизацията и изкушенията, успява да натрупа средства, с които започва да купува недвижими имоти в Оукланд на главната улица „Понсонби“. Тогава по нея има главно заведения за забавления, кръчми и хотели.
След години половината от централната и съответно с най-скъпи недвижимости улица в столицата постепенно става негова собственост.
Към трудолюбието си Рашид винаги е имал и втора добродетел – съпричастност към българите. В Нова Зеландия името му и днес, години след смъртта му, е пословично.
Том Ханкс предоставя на старите приятели частния си самолет. С него прелитат до най-близкото междуконтинентално летище и неофициално
се връщат в България. За първи път
Вече като свободни хора. Обикалят местата, в които са прекарали детството и младостта си.
Жестът на Том е изключително ценен подарък, защото месеци по-късно Хасан умира на 89-годишна възраст. Последното му желание е на опелото му да свирят родопски гайди. Скоро след това и приятелят му го последва.
Приживе Хасан стига до шоуто на Опра, където казва: „Стига сте говорили за Унгария, Чехия, Полша. Толкова много им дадохте. А има една страна, която е най-великата, с най-чувствителния народ – България, страна, която вие през цялото време не разпознавате, стига сте й бъркали столицата“.
Рита пък посещава вече официално България и минава по стъпките на баща си, за да събере материал за живота му и да направи филм. В Смолян тя намира чичо си, както и роднини, за чието съществуване не е подозирала. Прочита и писмото, което баща й е пратил на брат си след установяването му в САЩ.
„Учих английски във вечерно училище. После – „Радио-телевизионно оборудване“. „Никога в моя живот не съм виждал толкова високоплатена работа като в Америка – написал бащата на Рита. – Училищата са безплатни тук. Можеш да станеш дори лекар, ако си умен.