Български вестник, първа страница...

В България вече няма хартиени всекидневни вестници. Умряха чрез самоубийство. България е единствена в Европа, в която хартиените носители умряха не защото ги изяде интернет, а защото те така си решиха. Как разбрах това ли? Вечерта след представлението „Стената" се оттеглихме към столичен клуб, за да си допием и допразнуваме. На бара се натъкнах на отдавнашна позната - журналистка в известен всекидневник.

„Как е?" - питам, неангажиращо. „Готвя се да ставам безработна..." „И защо така?" „Въртим тираж 7,000." Не че не знаех за срива на тиражите - особено след окупацията на Орлов мост миналата година и тазгодишната зимна революция, но това известие ме впечатли. Става дума за емблематичен, според някои направо „легендарен" всекидневник, който навремето даде старта на осъвременяването на българския печат. След като той върти 7,000, неговият събрат - също толкова легендарен и дори „исторически" - едва ли стига повече от 9,000. Тиражите вече са мизерни.

Какво да говорим за останалите, които винаги са продавали 5-10 пъти по-малко? Ето какво: всекидневниците, които виждате по сергиите (също, впрочем, застрашен от изчезване вид) „въртят" кой 1,000, кой 500, кой 300... Толкова навремето въртяха вестничетата „многотиражки", издавани за „трудовите колективи" на индустриалните социалистически мастодонти, ако не ме лъже паметта. Не претендираха обаче да са национални вестници.

Отдавна не чета хартиени всекидневници поради унизителния слугинаж и грозната пропаганда, с които редакторите предпочитат да пълнят страниците си. Обаче седмица след Стената, върнал се на плажа и оказал се без плажни книги поради изчезването им от сергиите с края на сезона - си купих вестник. Екземпляр от въпросния „легендарен" 7-хилядник.

На първа страница имаше същински порой от заглавия. Еди-кой се взел с еди-коя (не съм чувал нито за него, нито за нея). Следващото заглавие ни информира, че, напротив, еди-коя най-сетне била напуснала еди-кого (и за тях не съм чувал). Трето заглавие ми съобщаваше, че еди-кой (напълно неизвестен за мен) бил научил за новата си работа 5 дни, преди да трябвало да се яви на нея. Четвърто заглавие ми обещаваше оглед на дома на еди-кои (тях поне ги познавам), а пето заглавие ме подмамваше с новината, че някой си отглеждал тропически фрукти.

И това от вестник, който съвсем доскоро се самопровъзгласяваше за сериозен, „списван" по европейски тертип... Да, ама в същия ден европейските вестници бяха пълни с хора, за които съм чувал, и събития, които следя - Сирия, Турция, Китай, Путин, Обама, Меркел, Г-20, Камерън. А в този точно ден нито един български вестник не бе качил подобни теми на челната си страница.

Е как да очакват, че някой ще ги чете?

Заинтригуван, на следващия ден си купих още 3 „водещи" всекидневника (със сумарен тираж най-вероятно към 3,000), а по-следващата сутрин напазарувах „бутикови" всекидневници, отново 3 на брой, със сумарен тираж най-вероятно към 1,000. Макар вътрешно подготвен, останах втрещен както от външния им вид (малко на брой страници, вързани надве-натри от полуграмотен стажант), така и от съдържанието.

Наистина, между слугинажа, пропагандата и откровените глупости се провираше по някой „политически анализ" (кавичките не са случайни). Но и тези „сериозни" форми, оказва се, вече се пишат като жълтини, посветени на любимата тема „еди-кой се взе с еди-коя". Никъде нямаше елементарното, уж научавано още в първи курс - „какво, кой, къде, кога, как, защо?" Имаше само обещания за бъдещи скандали и гледане на боб.

Това, уважаеми, е краят. Дори цензурираните интервюта с чужди посланици не влизат в тази категория, макар да ни се струваха дъното само преди половин година. Затова към Коледа и днешният 7-хиляден тираж ще им се струва като безвъзвратно отминала златна епоха.

А как е с жълтата преса? Има вестници, които вонят от глупост и шарлатанство, от неграмотност и противонародност. Заради тази им воня са наречени жълти вестници... Жълтият вестник се списва от хитри и безсъвестни хора... Жълтият вестник е мошеник. Той не само е неграмотен и безнравствен, той е и шарлатански... Поради което такива вестници губят читатели: „Жълтият вестник се подиграва със своите читатели. Той ги смята за глупави, наивни и затова така безсрамно ги лъже... Той сее заблуда, неграмотност, простащина. Той разрушава онова, което създава училището... Той никога не е сигурен защитник на народа. Защото: Жълтият вестник е продажен като подлата жена. Той се подкупва от всички и за всичко. Днес ще хвали Ивана, утре ще го ругае, ако Драган му плати повече..." Поради което следва изводът: Жълтият вестник разлива само смрад и отрова. Той изнудва читателя. Ограбва го. Опростачва го. Прави го неграмотен... Развращава го, защото никога не му разкрива истината... Народът (трябва) да престане да се интересува от него и той (да) бъде унищожен от презрението на обществото."

Глупави са били нашите дядовци? Наивни? Не са разбирали „игрите"? Да, бе... Няма да плача за кончината на българските всекидневници. И вас ви съветвам да не се разстройвате. Никой не дойде да ги убие. Сами се обесиха, навеждайки се след пари, влияние и власт, докато един прекрасен ден не се оказаха в блатото на неграмотността, безнравствеността и шарлатанството. И - без публика.

Евгений Дайнов