16-годишен ученик бе арестуван преди дни за подготвяне на терористичен акт в Пловдив. Задържаният младеж учи в елитна гимназия под тепетата, той е интелигентно дете от семейство с финансови възможности. След първоначалното стъписване, че терористите са проникнали толкова навътре в България, се появиха и много въпроси, които търсят отговори.
Какво се знае за момчето до този момент?
Ученикът е бил обект на "обработка" от „Ислямска държава“. „Това е класически случай на вербуване и радикализиране през интернет“, обясни зам. главният прокурор Иван Гешев. Адвокатът на задържания Емил Велинов потвърди, че родителите на момчето са забелязали обвързаността му с радикални идеологии и сами са сигнализирали службите.
МВР обяви, че в дома на младежа е намерено и „взривно-устройство в процес на подготвяне“. Това е било т. нар. тръбна бомба - устройство, използвано често при атентати в САЩ и Европа. Веществото за направата на такъв вид бомба е използвано и за атентата в Сарафово през 2012 г. Тогава камикадзе се взриви на аерогарата и уби петима израелски туристи и български шофьор.
Бомбата, направена от ученика от Пловдив, била 7 пъти по-тежка бомба от тази в „Сарафово“.
Подобни адски машини са били използвани и при най-скорошни атентати в Белгия и Франция.
От прокуратурата съобщиха, че са намерили и знаме на „Ислямска държава“ и книги на тази тематика. Гешев уточни по време на пресконференцията, че тези книги са „общодостъпни и не са забранени в България“.
От разказаното от прокуратурата става ясно, че
16-годишният младеж се е радикализирал в интернет
първо, като е гледал клипове на "Ислямска държава", а после е влязъл в контакт с вербовчик на организацията.
В деня на задържането не е имало зрелищна акция. Родителите сами потърсили помощ още преди месец от полицията, след като забелязали промяна в поведението на детето си. Наели му и частен психолог.
Предполага се, че семейни проблеми са тласнали ученика да търси през интернет контакти с „Ислямска държава“, които по-късно прераснали в клетви за вярност, е една от версиите на разследването. Драмите вкъщи най-вероятно се дължали на липса на разговори и внимание. Освен 16-годишното момче семейството има и други 2 по-малки деца.
Терорът е осуетен, защото преди време бащата на момчето забелязал в телефона му чат комуникации с джихадисти. Мъжът потърсил помощ в ДАНС. На 5 юни в рамките на 5-6 часа службите и прокуратурата пресекли в зародиш евентуалните рискове от атентат.
Момчето е било арестувано след училище
когато самият баща го закарал в полицията. Първоначално ученикът е бил задържан за 24 часа, а след това прокурор му удължил ареста до 72 часа.
Вербовчик е показвал на ученика през видеа как да сглоби бомбата с максимален унищожителен ефект. Пред разследващите момчето обяснило, че направило бомбата за 7-8 дни.
В арсенала на младежа влизали още пиратка с пирони, механични бутони, раници с батерии, ключове за е-вериги и други приспособления за масови кървави убийства.
В края на миналата седмица момчето е било изправено пред Специализирания наказателен съд по искане на прокуратурата да бъде задържано за постоянно. Съдия Иво Хинов обаче му налага „надзор на инспектора при детска педагогическа стая“. Това е втората по тежест санкция за непълнолетни след задържането.
„Съдът е преценил, че следва да бъде взета такава мярка, което според мен е в някаква степен грешка. Лесно е да го кажа, след като не съм бил в залата и не съм бил пред избора да преценя личната трагедия“, каза Гешев. И добави, че виждането на прокуратурата е, че момчето трябвало да остане в изолирана среда и с него да работят експерти и психолози.
Въпроси, които чакат отговор
Не се знае дали ученикът е подготвял конкретен терористичен акт. Първоначално изнесената информация, че такъв е бил планиран, беше опровергана от прокуратурата, пише "Капитал".
Не е известно дали момчето е действало само или в група. Не е известно дали има и други ученици, вербувани от ИДИЛ по същия начин. Една от версиите е, че момчето може да е имало съучастници.
Психологът на ученика: Не е бил готов за атентат
16-годишният ученик, задържан за подготовка на атентат в Пловдив на етапа на вербовката, не е бил готов да извърши терористичен акт. Това обясни психологът на момчето Иван Тричков.
"Връзката най-вероятно е била съвсем случайна, когато детето е влязло в чата и към него се е закачил вербовчикът. Има две защити в психиката на момчето – съвест и съзнание, които продължават да са в сила на момчето. То е интелигентно, с приятни занимания, в момента се връща към нормалния начин на живот“, посочи психологът.
С него преди месец се свързала майката на ученика. „Тя забелязала затварянето на сина си, вглъбяването му в комуникацията само в телефона. Тогава е видяла и кореспонденцията на чужд език”, разказа Тричков.
„На първата ни среща момчето беше сдържано и резервирано. Той е будно и интелигентно момче. Може да е направил бомбата от любознателност. Важното е, че намесата на майката – свързването с мен и с органите на реда, е била точно навреме“, каза още психологът.
Момчето променило и режима на хранене, което също било признак, че се случва нещо.
България прави антитеростични центрове като в САЩ
България планира да създаде антитерористични центрове, в които възможно най-бързо да се получава и обработва информацията и действията между институциите да бъдат координирани. Те ще са подобни на антитерористични центрове в САЩ, съобщиха висши представители на МВР и прокуратурата.
Проектът за създаването на антитерористични центрове е във финалната си фаза, обяви зам. главният прокурор Иван Гешев, който преди месец се завърна от Съединените щати. Той увери, че правителството подкрепяло идеята за такъв център.
И вътрешният министър Младен Маринов съобщи за идеята за създаване на антитерористични центрове.
Той каза, че идеята за тези центрове е обсъждана с главния прокурор Сотир Цацаров и със заместника му Иван Гешев и на ниво Министерски съвет. Министърът припомни, че и в момента действа Национален контратерористичен център, който работи в структурата на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и е точката за контакт с външните партньори.
Критики към медии и власт по случая
Силни критики към подхода на медиите и на властите в България за подхода им при оповестяването на случая отправиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ).
Българският офис на организация укори изданията, разкрили самоличността на момчето и дори публикували негова снимка, макар и с черна лента пред очите, за това, че не са спазили принципите на етично отразяване на новини, свързани с деца. Такива са предвидени в законодателството и в Етичния кодекс на българските медии, а също така са подробно разгледани в Пътеводителя за етично отразяване на деца, разработен от УНИЦЕФ и АЕЖ.
Разкриването на самоличността на момчето може да го обрече на стигма и социална изолация и да няма никакъв ефект от започналата работа на психолози и специалисти с него по дерадикализацията му, смята организацията. Заради критиките Държавната агенция за закрила на детето се самосезира и започна проверка на случая.
