Никой никога не е искал от България да участва под някаква форма в мироопазваща мисия в Украйна, потвърдиха министрите на отбраната и външните работи Атанас Запрянов и Георг Георгиев.
Двамата бяха изслушани в парламента, след като се заформи поредната истерия около Украйна. В началото на седмицата президентът Румен Радев поиска НС да забрани изпращането на български военни в Украйна и мигновено бе подкрепен от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и оглавена от "Възраждане".
Темата за евентуална мироопазваща мисия се обсъжда на европейско ниво, но сред страните няма съгласие по нея.
"Никой не е искал от България, в България не се извършва военно планиране - нито в Щаба на отбраната, нито в Министерството на отбраната, участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се случи", каза Запрянов.
Външният министър посочи от своя страна, че темата за мироопазващи сили в Украйна в въпрос от общия дебат за гаранциите по сигурността за Украйна след края на войната.
"Призоваваме настоятелно да бъдат преустановени всякакви спекулации на тази тема, защото те само и единствено насаждат страх в обществото, а такъв не следва да съществува, защото българската външна и отбранителна политика никога не са били неразумни в това отношение, заяви Георгиев.
Парламентарно представените партии също обявиха, че не се обсъжда под никаква форма изпращането на български военни в Украйна. Управляващата коалиция обаче подготвя и изрична декларация на парламента.
САЩ консултират със съюзниците визията за Украйна
Двамата разясниха и т.нар. "въпросник" на САЩ до България по теми за сигурността.
Той е част от инициатива на САЩ да консултират със своите съюзници вижданията за постигането на трайно и ефективно уреждане на конфликта в Украйна.
"Аспектите, които се поставят с питанията, са гаранциите за сигурността на Украйна с цел постигане на траен мир, участието на европейски и други държави в установяването на бъдещи мирни договорености, възможностите за предоставяне на допълнителна военна помощ, за прилагане на санкциите и предотвратяване на тяхното заобикаляне, както и принципната готовност на съюзниците за разполагане на сили в Украйна като се подчертава "част от бъдеще мирни договореност при условията на траен мир“, обясни Георгиев.
Запрянов призова за сдържаност по линия на Тръмп
Военният министър призова за сдържаност в оценките относно последните инициативи на американската администрация.
Събитията през последните седмици, включително проведената Мюнхенска конференция по сигурността, демонстрираха новия подход на американската администрация начело с президента Доналд Тръмп, каза Запрянов.
Той припомни, че Тръмп иска да започне процес на преразпределение на тежестите в рамките на НАТО, като европейските страни да поемат по-голяма тежест.
Георгиев от своя страна посочи, че ЕС трябва да присъства на масата на преговорите, когато се обсъжда бъдещето на Украйна.
От ключово значение е ЕС и НАТО да останат единни в подкрепата си към тази държава и да демонстрират към тази държава своето лидерство. Българската подкрепа за Украйна остава непроменена в параметрите, които седем решения на парламента поставиха като рамка и това ще бъде политиката, която ще следваме, докато Народното събрание не вземе друго решение, каза още Георг Георгиев.
Над 400 млн. лева компенсации за българската помощ за Украйна
В отговор на парламентарен въпрос Запрянов уточни, че вече над 405 млн. лева са получени като компенсации за предоставяне на военна помощ на Украйна.
На 7 юни 2024 г. са постъпили 57 501 402 лв., на 21 януари 2025 г. - 265 992 880 лв., на 29 януари 2025 г. - 82 575 142, 60 лв. Средствата са постъпили по споразумения между министерствата на отбраната на България и Дания.
По-рано Запрянов коментира, че заради помощта за Украйна "чрез САЩ и Европейската комисия във времето напред, но не тази година, ще получим още компенсации и те може да надхвърлят 600 млн. лв".
