„Левият ми крак беше по-къс, нямах нито коляно, нито глезен“ - това разказва Елица във видеоинтервю за „Франс прес". 33-годишната жена, която живее в Нова Зеландия, говори уверено и спокойно. През 1987 година родителите й я дали в сиропиталище. Както казва тя самата, в комунистическа България това било обичайна практика по отношение на деца с увреждания. Подложили я на две операции, но положението й така и не се подобрило. „Не можех друго, освен да пълзя или да скачам на един крак“, разказва Елица.

От дете с увреждания до параолимпиец

 

Животът й обаче се променя драматично и към добро, когато след падането на комунистическия режим става възможно да я осиновят в чужбина. През 1992 година петгодишното момиченце заминава отвъд Океана, където я очаква едно любящо американско семейство. Лекарите в САЩ са категорични: ако иска да ходи, Елица трябва да си сложи протеза. Така и става. Момичето не само прохожда, но бързо тръгва по стъпките на тримата си братя и сестра си, които са запалени скиори. Случва се същинско чудо. Елица успява да постигне нещо, което никой не може да си представи: тя носи олимпийския огън на параолимпийските игри в Солт Лейк Сити през 2002 година. И не само това: тя участва в следващите две параолимпиади - в Торино и във Ванкувър. На 15-годишна възраст лъчезарната тийнейджърка среща и любовта на своя живот: бъдещия двоен златен медалист, новозеландеца Адам Хол, когото по-късно ще последва чак на другия край на света. Двамата с Адам са феноменални скиори. „Ние двамата с Адам живеем живота си такъв, какъвто е“, разказва Елица, която сега се грижи за възрастни хора с деменция.

В България нещата се променят, но бавно

През 2018-а, докато е бременна с първото си дете, Елица събира куража да се срещне с трудното си минало в Североизточна България. Успява да открие семейството си, посещава и някогашното сиропиталище, което междувременно е придобило доста по-приличен вид. Три десетилетия след края на комунизма, практиката родителите в България да изоставят своите деца с увреждания продължава. Изоставят се дори съвсем здрави деца, когато семейството е много бедно и трудно свързва двата края. Според „Уницеф“ през 2012 година България е била на първо място сред държавите в Източна Европа с деца под 3-годишна възраст, които са настанени в домове за деца, лишени от родителски грижи: 780 на 100 000. След като многобройните случаи на малтретиране и ужасните условия, довели дори до смърт, се разчуха, под натиска на ООН и на ЕС повечето от тези гигантски сиропиталища бяха затворени. Хилядите малолетни и непълнолетни деца, които живееха в тези домове, бяха прехвърлени в по-малки заведения, припомня „Дойче веле“. Такава е съдбата на Станислав - името на младежа е променено от „Франс прес". Станислав е изоставен в едно сиропиталище, където през 2007 година го откриват журналисти на BBC. Техният репортаж изобличава варварските практики в това заведение. За разлика от Елица обаче,

Станислав няма късмета

да си намери ново семейство в чужбина. Днес той е на 25 години, а за него се грижи много по-мил и добросъвестен персонал в едно заведение в София. Младият човек отново е придобил вкус към живота. „Вече няма епилептични припадъци“, радва се директорката на дома Галина Йотова. В едновремешните сиропиталища той едва ли щеше да доживее до днешната си възраст, смята тя. До 2035 година старите институции за хора с увреждания трябва да бъдат закрити. Макар че в България очевидно има напредък в това отношение, през 2019 година Хелзинкският комитет отправи остра критика заради „антихуманните практики и институционалното насилие“ в някои от тези заведения. „Все още се допуска грешката младите хора с физически увреждания да бъдат обърквани с онези, които имат психически разстройства“, казва психоложката Весела Банова. И обяснява, че често пъти сбърканите диагнози са резултат от ниската квалификация на персонала. Когато навърши 35 години, Станислав трябва да се премести в друг център, специализиран само за възрастни хора. Според Съвета на Европа обаче в България няма особен напредък по отношение на тези домове. В един от докладите на Съвета се твърди, че персоналът обиждал настанените

споменават се дори „удари с тояга“

България пое ангажимента да закрие трите най-критикувани заведения още тази година, а до 2035 година - изцяло да ликвидира досегашната система. „Всеки ден си мисля какво щеше да се случи с мен, ако бях останала в България“, казва Елица, която благодари на щастливата си звезда.