Канадска компания съобщи, че може да извади тонове злато от находище на границата между България и Сърбия. Фирмата Medgold risorsis е направила предварително проучване, според което от 7,1 милиoнa тoнa pyдa могат да се извлекат 19,3 тoнa злaтo. Находището се намира в района на сръбските села Горно и Долно Тлъмино.

Пaзapнaтa цeнa на златото била нaд $1 млрд.

Програмата за проучване за 2019 г. е била финансирана от Fortuna Silver Mines, става ясно от съобщение на канадската компания. От Министерството на енергетиката обаче дадоха да се разбере, че не знаят за златните залежи. Пред в. „24 часа“ те заявиха, че на българска територия са правени проучвания за златни находища в Кюстендилска област, която е съседна на Тлъмино, но не са открити златоносни руди. По време на проучванията били открити някои проявления на злато, но те били толкова малки, че са далеч от всякакъв икономически ефективен добив. Не е имало и интерес за проучвания в последните години. През Кюстендилско минава най-златоносната река в България - Струма. В нея има т.нар. разсипно злато. Но промишлен добив не е бил позволен даже преди 1989 г., защото районът е с овощни градини и земеделски земи, които го правят икономически необоснован. Според Николай Вардев от управителния съвет на Българската минно-геоложка камара оповестените от канадците данни изглеждат странни, защото не са доказани запаси, дори не са ресурси, а прогнози. При доказани залежи количество не се обявявало, за да няма спекулации с цените на земите, които ще се изкупуват, както и с изготвянето на ОВОС. Експертът допуска, че подобни съобщения се правят с цел реклама, за да се привлекат евентуални инвеститори.

За златото в Струма Вардев коментира, че трябва да се потърси източникът му. Но допълва, че в Кюстендилско също няма доказани запаси. Възможно е да се появи

интерес за проучване с новите технологии

които търсят в дълбочина. В Западна България, на 10 км от границата със Сърбия, при с. Говежда, има златно находище, което е разработвано, имало е рудник, но добивът към 80-те години на миналия век е преустановен, тъй като икономически не е било оправдано да се продължи. Рудите в Говежда и в другото находище в Западна България - в Чипровци, били с арсено-пиритно съдържание и имало проблем при обогатяването им. Чипровското находище е известно от древността, разработвано е между 30-те и 60-те години на миналия век. Това обаче не означава, че не би имало интерес към него при прилагане на щадящи технологии и дълбочинен добив. В Западна България е и едно от най-древните находища - това край Трън, което е разработвано още от времето на траките. Преди няколко години дъщерна компания на „Асарел Медет“ получи разрешение за проучване за злато там. „Към настоящия момент проучването е замразено от наша страна заради липсата на диалог между компанията и обществеността на града“, съобщи Елица Георгиева от столичния офис на „Асарел Медет“. Тя не скри, че една от основните причини за замразяването на проекта е проведеният в Трън местен референдум през 2017 г., в който повечето жители не са били съгласни с проучванията. Георгиева добави, че районът край Трън, за който са имали разрешение за проучване, не съвпада с района на границата между България, Сърбия и Северна Македония, за който от канадска компания твърдят, че са открили големи залежи на злато.

В мина „Злата“ край Трън

през 70-те години на миналия век е осъществяван първият професионален добив на злато в България и той е давал поминък на по-голямата част от местното население. За сметка на това дружество от групата на „Асарел Медет“ вече има концесия за добив на злато край Брезник, който се намира на 22 км от Трън. От компанията са в процес на подготовка за добив на злато в рамките на концесията, съобщи Георгиева. Други големи рудни находища в Западна България са в Осоговската планина, те са оловно-цинково-сребърни. По тях обаче от 20-те години на миналия век не се работи заради ниското съдържание на металите в рудата. Рудопроявления има в Западното Средногорие, но там трябва геофизично проучване. В района на Панагюрище са локализирани най-интересните находища в Европа, подходящи биха били проучвания в Бургаско, Ямболско, в района на Странджа, казва Вардев. В момента в България има над 20 разрешения за търсене и проучване на метални суровини. Има още заявления за проучване на терени. Това не означава, че откритията ще станат находища, защото може да са край градове, на дълбочина или пък рудите да съдържат вредни съставки.