През времето на Втората българска държава във Велико Търново и околностите били изградени множество черкви и манастири, които се превърнали в средище на духовен и културен живот. Благодарение на тях през трудните и жестоки дни на историята ни са оцелели българските култура и традиция, език и религия. В техните библиотеки са се пазели и преписвали томовете на старата българска книжнина. Те са истинските свидетели и пазители на историята. Край бистрите води на река Веселина, в полите на Еленския балкан, се извисява Капиновският манастир „Св. Николай Чудотворец". Той е един от големите манастири в България и е интересен паметник на българската възрожденска архитектура. Върху източната фасада на черквата има надпис, че манастирът е основан през 1272 г., по времето на цар Константин Тих. Сн.: Уикипедия Според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II и през периода на Второто българско царство обителта се превръща във важен религиозен и книжовен център. С падането на Търновското царство манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение за възстановяването на манастира. Но поради липсата на султански ферман, преустройството на средновековната черква е извършвано през нощта и е

умишлено опушена, за да изглежда старинна

 

През годините на османското владичество Капиновският манастир много пъти е бил опустошаван и отново възстановяван. През 1835 г. дряновски майстори строители възобновяват манастирската черква, в която големите иконостасни икони са рисувани от даровития тревненец Папа Витан. От този период са запазени местната манастирска история - поменник, олтарни двери, резбен фриз и резбованият владишки трон. Още в началото на Българското Възраждане Капиновският манастир се превръща в просветно огнище. През 1794 г. игумен на манастира става поп Стойко Владиславов, бъдещият епископ Софроний Врачански, който донася препис от Паисиевата „История славянобългарска“. През 1835 г. е построена днешната манастирска черква. Най-мащабното строителство в манастира започва през 1856 г. и продължава 8 г. Тогава са изградени днешните двуетажни жилищни постройки, като външната им стена е висока 8 м. Това придава внушителен вид на манастира и той

прилича на средновековна крепост

В манастирската черква се намира дърворезбен иконостас с детайли от XVIII век. На иконостаса и извън него има много интересни икони. От XVIII век са иконите на св. Илия на колесница, св. Димитър на кон, Въведение Богородично, св. Богородица с пророци, Христос с апостолите. Всички те по своя маниер, техника и размери, по причудливия рисунък и използваните багрила учудващо си приличат и най-вероятно са сътворени от една и съща ръка.

Сн.: Уикипедия

Иконите на св. Никола и Архангел Михаил са подписани от Папа Витан от Трявна и датират от 1811 г. На същия автор може да се припише и авторството на иконата на св. Йоан Кръстител. Върху иконата на св. Богородица има дата 1820 г. и подпис на еленския художник Йоан Попович. Особено интересни са резбованите иконостасни двери и владишкият трон от XIX век. В манастира се намира

 богата колекция от икони

и извън иконостаса, пренесени от съседния Плаковски манастир и от черквата в село Йовковци. Единствената стенопис в главната черква се намира на източната стена на пристроената по-късно от запад открита нартика. Тук върху цялата стена е изографисана сцената „Страшният съд“ - една от най-големите стенописни композиции в българската монументална живопис.

Красивият вътрешен двор е заобиколен от дървени чардаци, окичени с богати лози.

През 1864 г. към източната му част е построен параклисът „Въведение Богородично“, който със своята стенописна украса придава уникална тържественост на манастира. В двора има малък параклис с изрисувани стени, където е погребан един от обновителите на обителта Теодосий Хоризов.