Всеки художник влага парченце от душата си в своята творба и колкото по-голям е талантът му, толкова по-мощен е ефектът. Има картини обаче, които притежават скрит негативен заряд. Всеки, който ги е притежавал, докосвал или просто ги е гледал продължително време, впоследствие претърпява различни нещастия или дори загива. Съществуват много картини, които имат мрачна слава. Ето някои от тях: Холандският ренесансов художник Питер Брьогел е начело в класацията на прокълнатите картини. Твърди се, че неговото платно „Поклонението на влъхвите“ докарва на жените стерилитет. Всичко започнало от там, че сестрата на Питер Брьогел – Стария, му позирала

в качеството на Дева Мария

Впоследствие се установило, че тя не може да има деца.

Тази история се повтаряла многократно. Същата съдба сполетяла семействата на различни колекционери, които останали бездетни. Последният собственик се оказал някакъв холандски архитект, който вече имал три деца и нямал намерение да увеличава бройката, пише и hicomm.bg. Понастоящем картината се намира в Лондонската национална галерия, но няма данни дали влияе върху посетителите или сътрудничките на музея.

„Плачещото момче“ проклело баща си

За Бруно Амадио не се знае много. Някои го наричат гений, други – садист, трети – магьосник. Цялата истина за Амадио надали някога ще излезе наяве. С известна доза достоверност обаче може да се твърди, че той бил почитател на Бенито Мусолини и е участвал във Втората световна война като подофицер във фашистки полк. Амадио направил 65 портрета на плачещи сирачета, които продал на туристите след Втората световна война. Най-известната картина се нарича „Плачещото момче“, която официално е обявена за прокълната в Англия. Според легендата художникът запалил кибритена клечка пред лицето на момчетo

за да го разплаче

Предполага се, че в качеството на модел той използвал сина си. Обаче детето се заинатило и не пожелало „да пусне сълзи“. Художникът се сетил, че то изпитва ужас от огъня, и прибягнал до своеобразно мъчение: започнал да пали клечки кибрит на няколко сантиметра от лицето му. Момчето се дърпало, но бащата, който по време на войната сигурно бил свидетел на какви ли не изтезания и издевателства над хора, включително и деца, го заставил да стои мирно. Един ден синът, чиито сълзи шуртели като ручей, не издържал и започнал да крещи: „Дано ти изгориш!“. Момчето умряло от пневмония три месеца след случката със запалените клечки. За проклятието на „Плачещото момче“ се заговорило едва през 1985 г. При това не в Испания, не и в Италия, а в Англия – след серия загадъчни съвпадения. Предимно в Северна Англия лумнали пожари в двайсетина къщи. Изгорели доста обитатели на овъглените домове. Журналисти, разследващи странните опожарявания, установили, че от цялото имущество винаги оцелявали само репродукциите на картината „Плачещото момче“.

„Любовни писма“

Историята на тази картина на Ричард Кинг е наистина смущаваща. В хотел The Driskill, намиращ се в щата Тексас, се настанило семейството на авторитетен мъж – сенатор Хюстън. Сред гостите била и неговата дребна дъщеричка Саманта, която била доста буйна. Играейки си с топка, стигнала до стълбището. Протегнала ръчички да хване играчката и полетяла надолу през парапета. Падайки, детето умряло на място.

Странното в цялата история е това, че на една от стените на хотела бил закачен портрет на момиченце, нарисуван доста преди Саманта да се роди, а най-странното е, че двете си приличали като две капки вода. Гостите забелязвали и друга чудноватост – в случай че дълго гледали към портрета, изражението на детето се променяло. Лицето на момичето просто сияело. Този хотел все още работи и приема гости.

„Венера с огледалото“

Тази картина на Диего Веласкес е нарисувана около 1650 г. Произведението се прославило с това, че притежателите му се разорявали малко след като са го купили. Пръв собственик на картината бил мадридски купувач. След като се сдобил с желаната красавица, се разорил – корабът му със скъп товар бил похитен от пирати, след което трябвало да разпродаде цялото си имущество

за да плати дълговете си

По-късно картината сменила притежателя си, който също се занимавал с търговски бизнес. Но и той не успял да се наслади дълго на новата си придобивка – складът му бил ударен от мълния и само за час загубил всичко. Картината била изложена на търг, където я купил богат лихвар. Само седмица след това в дома му влезли крадци, убили стопанина и откраднали сандъче със злато. Наследниците на убития не могли по никакъв начин да продадат картината с лоша слава. В края на краищата те я дарили на Лондонската национална галерия.