Православната християнска култура е приела многодневните пости преди големи църковни празници. Най-дълги са 40-дневният пост преди Коледа и 7-седмичните Велики пости преди Възкресение. Смята се, че организмът се пречиства от отпадните продукти на обмяната на веществата, които натоварват неговите органи. Коледните пости вече започнаха на 15 ноември. Темата за постите е интересна от културна, религиозна, философска и историческа гледна точка. Значението им за организма и влиянието им върху здравето обаче често предизвикват разгорещени дебати. Любопитно е и да се проследи „еволюцията“ на постенето. Древният човек е прекарвал определени периоди от годината без животинска храна, защото не е успявал да си я набави. Религиозният пост е свързан не толкова с определено хранително поведение, а по-скоро с аскетизъм и борба с греха. Напоследък на преден план излиза
въздържанието от различни храни
не само постене, но и вегетарианство, веганство, суровоядство. А също и с други форми на избягване на забраняване на определени продукти - например протеинова диета или палеолитната диета. Идеята на тези ограничения обаче е коренно различна – те са опит на презадоволения през всички сезони съвременен човек да избере онова, което е полезно за организма му. Затова всеки, който иска да пости, преди това трябва да бъде информиран дали това няма да му навреди, вместо да му помогне. Любимият аргумент на противниците на постенето и вегетарианството е развитието на желязодефицитна анемия. Любимият контрааргумент на привържениците пък са спанакът и копривата. Има категории хора, за които
постенето е противопоказано
Това са деца и подрастващи, за които пълноценното и разнообразно меню е жизненоважно, тъй като това е периодът на синтез на тъкани и усъвършенстване на все още незрелите системи. Към т.нар. рискови групи влизат и бременните жени, кърмачки, старите хора и пациентите, прекарали съвсем наскоро тежко заболяване. Те в никакъв случай не бива да постят, защото рискът от дефицитни състояния и развитие на усложнения, свързани с тях, е значително повишен.
Например, ако дълго време липсва консумация на мляко и млечни продукти, рискът за остеопороза при тях е голям. Ако рисковите групи не консумират месо и месни продукти, със сигурност ще развият желязодефицитна анемия, при която страдат жизненоважни органи
сърце, мозък, бъбреци и др.
Както желязото, така и витамин В12 участват в кръвотворенето, а почти не присъстват в растителните храни. „Витамин В12 се намира предимно в животинските храни – месо, риба, мляко, яйца. И когато не го приемаме, рискът да развием хранителна анемия, дори и да сме напълно здрави, е голям. Освен това част от аминокиселините на животинските белтъци са много ценни, тъй като организмът не може сам да ги синтезира“, обяснява проф. Донка Байкова, един от водещите специалисти в областта на храненето и диететиката. Старите хора също не бива да постят. Техните организми са чувствителни на недоимъчното хранене. Те не трябва да прекаляват с месото и месните продукти, но могат да си доставят необходимите пълноценни белтъци от лесноусвоимите млечно-яйчни продукти. При тях не е задължително да спазват целия 40-дневен пост, а
да уважат християнската традиция
с една седмица. Даже самата християнска религия включва на консумацията на риба. Това е мъдро от страна на религията, за да попълни човекът депата си от тези жизненоважни съставки, които с растителния модел на хранене не може да си достави. За да сме здрави, трябва така да комбинираме белтъчните храни през тези 40 дни на пост, че да дадем на организма необходимите белтъци, като заместим месото, млякото, яйцата. Комбинацията от бобови и зърнени храни е една много добре балансирана формула на необходимите аминокиселини, които присъстват в месото, обяснява диетологът. Подходящо е да комбинираме боб с хляб, грах с ориз, нахут с ориз. Понеже това са високоенергийни храни, тази комбинация трябва да бъде в обедното ни меню, съчетана с много зеленчуци. За вечеря не са подходящи въглехидратни храни като
картофи, ориз, боб, леща
тъй като нямаме възможност да ги изгорим. Ето защо вечер е добре да ядем предимно зеленчуци. За да има засищаща функция, може да се добавят и 50 грама ядки. Сутрешната закуска е добре да бъде на базата на пълнозърнеста храна като овесени ядки, гарнирани обилно с плодове. Или пък филийка пълнозърнест хляб, намазан с лютеница или кьопоолу, с различни зеленчуци. Трябва да се пият много зелени и черни чайове с лимон и мед, както и прясно изцедени плодово-зеленчукови сокове. Те съдържат над 5000 антиоксидантни вещества, които не са калорийни носители и са
мощни защитни фактори за организма
по отношение на различни болести. От друга страна, постите са особено благоприятни за хора с артериална хипертония, с подагра, с висок холестерол и триглицериди в кръвта. Това е така, защото наблягаме на пресните плодове и зеленчуци, богати на калий и бедни на натрий, и не консумираме съдържащите холестерол животински продукти. Ето защо всеки човек, решил да се пречисти и духовно, и физически, трябва да прецени положителните и отрицателните последици от това начинание. Бъдете особено внимателни по време на пости и ще бъдете здрави и удовлетворени.
