Пътуванията от и към Америка винаги са били екзотични, особено в годините, когато това не е било толкова лесно. Става дума за средата и първата половина на миналия ХХ век, когато да отидеш до Америка и да се завърнеш не е било въпрос на екскурзия, както сега, а е било въпрос на дълго планиране. Справка в архивите на емигрантския вестник „Народен глас“ показва и какви са били цените на билетите.
Така например, съобщение на компанията „Кюнард Лайн“, основана през 1840 г., сочи, че пътуване с кораба „Карпатия“ от Ню Йорк до Пирея, Пиракус и Каламата в Гърция
струвало 48 долара
Цената на презокеанско пътуване до Солун била 50 долара, до Дедеагач – 51 долара. Първа класа до Патра струвала 92,50 долара, а втора класа – 70 долара.
Особен акцент в съобщението е поставен върху това, че корабът „…няма да кара никаква контрабанда, следователно няма да има никаква опасност от закъснение или задържане…“. Очевидно уточнението е важно, особено ако е имало прецеденти, а такива явно е имало, при това нерядко…
Българската параходна агенция на Ангелинов в Ню Йорк пък съобщава на страниците на същия вестник датите, на които заминават английски, гръцки, френски и американски кораби. В съобщението изрично се уточнява, че френските кораби пътуват до Хавър и от там се налага пътуване с влак до Марсилия, откъдето пътниците се качвали на друг параход, с който вече пътували до Дедеагач.
С корабите „Конопик“, „Панония“, „Критик“ и „Карпатия“
се достигало директно до гръцките пристанища Пирея или Патра. С парахода „Финланд“ пък се пътувало до Неапол и от там с друг плавателен съд – отново до Дедеагач.
Българската царска легация в Атина съобщава, че „…що се касае до твърдението, че пътуването през Гърция било много опасно, е неоснователно, тъй като българите, които се завръщат от Америка, не срещат никакви мъчнотии и не им се прави никакво затруднение от страна на гръцките полицейски власти…“. По този начин българските параходни агенции не само си правят реклама, но и дават актуална и ценна информация за пътуванията на нашенците през океана, които през годините зачестяват, защото все повече българи се отправяли отвъд Атлантика,
за да се срещнат със своите близки
отново, особено по празници и годишнини.
Агенцията на Ангелинов дава дори и допълнителни екстри в следното съобщение: „Винаги имаме запазено място в параходите, така че когато и да дойдете, можем да Ви изпратим. Преди да тръгнете за Ню Йорк пишете, да Ви посрещнем. Ако дойдете ненадейно, телефонирайте на номер…“. С това съобщение виждаме как рекламата е не просто реклама, но тя вече отразява една по-дълбока загриженост на агенциите за своите пасажери, за да им се осигури пълен комфорт и сигурност и по време на пътуването, но и още преди това, докато то се организира. Това показва силно развитие на организацията, което вече излиза от рамките на рекламата и навлиза в сферата на истинските услуги в полза на хората.
Агенцията на Калудов в Чикаго стига дори дотам, че предлагат и хотел на свои пасажери, които пътуват отдалече, на които им предстои да се качат на параходите.
Публикувайки обаче цените на билетите, трябва да отбележим, че тези цени, които днес може и да ни се сторят смешни, никак не са били ниски. Пътуването през океана никак не е било евтино, защото годините са били тежки, времената са били смутни и цените съответно са отговаряли на тези условия. С една дума, за да събере един средностатистически българин пари за пътуване до Америка, е трябвало да работи здраво поне няколко години и да заделя колкото може повече, лишавайки се от някои основни неща.
Заради това пътуването до Америка в онези години не е въпрос на екскурзия, а било
въпрос на много и системни лишения
Понякога дори цели семейства са работили, за да съберат парите, с които бащата да замине на гурбет отвъд океана. Цените са позволявали на нашенците да си закупят билет за най-ниската възможна класа и за най-лошите условия на пътуване. За повече те дори не са и мечтали. Целта е била да се качат на параход, който да ги закара до Америка, където да работят още по-здраво, за да спестят пари и да се завърнат в „стария край“, където да си купят една нива и чифт волове.
Някои успявали, други оставали в Америка, трети не издържали, четвърти се пропивали, пети проигравали парите си, но като цяло, повечето успявали да съберат пари и се връщали, за да подобрят социалните и битовите условия на семействата си.
Не било лесно на тези хора, защото те пътували на хиляди километри, седмици наред. Днес, ако на някой емигрант му домъчнее за дома, може само за няколко часа да се завърне със самолет. Тогава тази опция не е съществувала, а и цените са били наистина непосилни. Освен това пътуването е траело седмици, а целта е била ясна – работа, работа и още много работа, за да успее човек да постигне поне малко от онова, за което е рискувал живота си.
