Да се предположи какъв е бил външният вид на динозавър или на друго изчезнало животно на базата на вкаменелости е трудна задача, тъй като има доста неясноти. Значително по-сложна обаче е оценката на интелигентността на динозаврите, като се вземат под внимание множество фактори, допринасящи за тази особеност.
Вълнение в научните среди предизвика изследване от миналата година на Сузана Херкулано-Хузел от университета "Вандербилт". В него интелигентността на Тиранозавър рекс се оценява като съпоставима с тази на приматите, по-конкретно на бабуините, като се акцентира върху предполагаемия размер на мозъка и броя на мозъчните неврони. Сега интердисциплинарен научен екип публикува проучване, в което поставя под съмнение методологията на Херкулано-Хузел и оспорва нейната оценка за интелигентността на Tиранозавър рекс и на тераподите, големите динозаври, съобщава "Ройтерс".
Вместо това те предлагат по-цялостен подход за оценка на мозъка им или на всяко изчезнало животно. Те разглеждат мозъка и невроните заедно с други фактори - анатомията на екземплярите, данни от живи роднини и фосилни доказателства за начина на придвижване и хранене, даващи представа за начина на съществуване.
"Основните ни открития са, че мозъците на повечето динозаври, включително и на Тиранозавър рекс, са били сравними по относителен размер с тези на живите влечуги като крокодилите и алигаторите. Освен това броят на невроните вероятно не е бил изключителен, особено за животни с тяхната телесна маса", казва зоологът Кай Каспар от университета "Хайнрих Хайне" в Германия.
Той е водещ автор на изследването, публикувано тази седмица в изданието The Anatomical Record.
"Влечугите със сигурност не са толкова слабоумни, колкото обикновено се смята", добавя Каспар.
Според него "поведението им може да бъде много сложно, а експерименталните данни, с които разполагаме, показват доста когнитивни прилики между тях, бозайниците и птиците. И въпреки че няма причина да се предполага, че Тиранозавър рекс е имал навици, подобни на тези на приматите, то той със сигурност е бил сложно животно по отношение на поведението си".
Херкулано-Хузел застава зад своите констатации и определя като погрешен новия анализ.
"Единственото нещо, което се оспорва, е това, което беше обект на дебат и по време на моето изследване - какъв е бил размерът на мозъците на динозаврите. Дори и тогава се говореше за разликата при мозъка на Тироназавър рекс, който е наподобявал този на бабуин или маймуна", казва Херкулано-Хузел.
"Тяхното заключение зависи от един-единствен изключително важен момент: съотношението между размера на мозъка и тялото, отнесено към съществуващи им топлокръвни братовчеди щраусите и птиците, или към по-далечните живи роднини - крокодилите. Аз твърдях, че първото е така, защото сравнявах тероподите с щраусите и птиците; сега те казват, че второто е вярното", добавя Херкулано-Хузел.
Каспар е на мнение, че сравнението със съвременните птици също е неразделна част от новото изследване.
Има проблеми при опитите да се определи интелигентността по броя на мозъчните неврони, отбелязва изследователят.
"Първата пречка е да се оцени действителният размер на мозъка на изчезналото животно. Това не е тривиален въпрос при динозаврите. Докато мозъкът запълва почти цялата черепна кухина при птиците и бозайниците, това не важи за видовете влечуги, чийто мозък заема само около 30-50% от черепната кухина", казва зоологът Каспар.
"В изследването от 2023 г. се приема, че мозъкът запълва 100% черепната кутия на динозаври като Tиранозавър рекс, а това със сигурност не е така“, добави Каспар. Не е известно колко гъсто са били разположени невроните в мозъците на динозаврите, отбелязва той, "Въпреки това, разглеждайки живи животни, виждаме, че броят на невроните не е добър показател за интелигентността".
Динозаврите са изчезнали преди 66 милиона години, след като астероид удря Земята. В продължение на два века се правят проучвания на динозаврите, въпреки че все още има много неясноти относно Тиранозавър рекс и останалите.
"Според размера на мозъка тиранозавърът вероятно е заемал ниво на интелигентност, което не наблюдаваме в съвременния свят: по-интелигентен от крокодилите, но по-малко от типичните живи птици и бозайници", казва Томас Холц, палеонтолог от университета на Мериленд и съавтор на новото изследване.
"Интелигентността е едно от най-трудните неща за измерване, дори и при съвременните животни. Много от предположения ни не се потвърждават, когато се изследва какво правят животните в реалния свят", казва Холц, "Така че, когато се опитваме да оценим интелигентността и познавателните способности на древните животни, срещаме известни трудности. Би било хубаво, ако можехме... да разкрием цялата сложност на биологията и начина на живот на животните, но природата не е такава."
