Луис Бухалтер
Точно преди избухването на Първата световна война населението на еврейския квартал Лоуър ист сайд в Манхатън, Ню Йорк, и съседните квартали Малката Италия и Източен Харлем започва да набъбва, да се придвижва на изток през Ист ривър и да навлиза в огромната равнина на Бруклин. Там от поколения съществуват тихите села Уилямсбърг, Браунсвил и Ист Ню Йорк. Но пасторалното им спокойствие скоро ще бъде нарушено. Заедно с имигрантите там отива и организираната престъпност и през 1930 г. италианската мафия и еврейските мафиоти преуспяват един до друг. Макар че често се карат, през повечето време те са доволни да постигат взаимноизгодни споразумения в търсене на печалба.
Италианската мафия се съсредоточава върху традиционните си интереси - предимно лихварство и незаконен хазарт, а еврейските мафиоти извличат богатство от изнудване, като се прицелват главно в дребни производители на облекла. Мнозина от тях преминават на другия бряг на реката, за да избягат от Центъра за конфекция в Манхатън, който от години е под контрола на мафиоти като Луис Бухалтер (6 февруари 1897 - 4 март 1944), по прякор Лепке, използван от производителите, за да организира стачки. По-късно той разбира, че може да печели пари, като взема такса от производителите за услугите си. Производителите, които преминават реката, не успяват да избягат за дълго от Бухалтер. Той тръгва след тях, но в Бруклин открива, че 7 местни гамени вече се опитват да изнудват производителите на дрехи, за да им осигурят протекция. Бухалтер е дълбоко възмутен от това нашествие в територията му и решава да ги елиминира. Но убиването на седемте представлява проблем. Макар да разполага с добре въоръжени мъже, на които може да разчита, че ще трошат глави, Бухалтер няма талантливи дискретни убийци, които да извършат задачата успешно, без да ядосат властите, и да не оставят кървави следи, водещи към вратата му.
За да реши проблема, Бухалтер провежда разговори с мафията, представяна от изгряващата звезда в Бруклин Албърт Анастасия, капо на изнудвания в доковете. Бухалтер предлага италианците и евреите да обединят талантите си и да създадат обща ударна група от убийци професионалисти, които срещу заплащане да работят както за отделни личности, така и за организираните престъпни синдикати. Анастасия се съгласява и така се ражда Корпорацията за убийства (Murder Inc.).
Организацията слива убийствата с корпоративни методи. Бухалтер е президент, а Анастасия - главен изпълнителен офицер. Те имат персонал от подбрани и умни убийци с годишна заплата $20,000. Корпоративните правила са строги - убийствата трябва да бъдат извършени само по „делови причини" и „цивилни" не трябва да пострадат.
Президентът и главният изпълнителен офицер обмислят как да бъде извършено всяко убийство и рационално и хладнокръвно обсъждат последиците от исканията за убиване в сферата на организираната престъпност. Ако приемат поръчката, за екзекуцията е определен екип от убийци. Звездата на организацията е Ейбрахам Релис (1906 - 12 ноември 1941), или Кид Туист. Той е пълен, висок едва метър петдесет и пет и има дебели устни, сплескан счупен нос и дълги ръце. (Прякорът му произлиза от навика му непрекъснато да дъвче шоколадовите лакомства „Туист".) Той се специализира в използването на шило за лед, което забива в сърцето на жертвата. Релис е безмилостен и когато го видят на улицата, хората минават на отсрещния тротоар. Всеки знае, че веднъж Релис е убил на публично място двама чернокожи, без да го провокират. Единият работи в автомивка и не забелязва малко петно на предната броня на колата на Релис. Другият работи на паркинг и не тръгва достатъчно бързо, когато Релис му заповядва да докара кадилака му.
Никога няма да стане известно колко души е убила Корпорацията за убийства в разцвета на бизнеса, между 1935 и 1939 година. Някои смятат, че цифрата е триста, но само десетина убийства, сред които това на Артър Дъч Шулц Флайгенхаймър (6 август 1902 - 24 октомври 1935), се свързват с организацията. Наемниците се разхождат свободно по улиците на Бруклин, необезпокоявани от полицията, която ги отбягва. „Служителите" й са двеста. Освен елитните убийци има и „фингърмен", които посочват жертвата на убиеца, и „чистачи", които разчистват след престъплението и имат грижата трупът на жертвата да изчезне.
Корпорацията за убийства може би още щеше да тероризира Америка, ако не бе арестуван Ейб Релис. Кид Туист извършва неодобрени от организацията убийства извън квотата си в Корпорацията. Полицията го прибира за едно от тях. Доказателствата са неоспорими и го заплашва смъртна присъда. Срещу имунитет от съдебно преследване Ейб Релис се съгласява да стане предател и да разкаже всичко, което знае. Сензационните му разкрития позволяват на полицията да разбие организацията и Луис Бухалтер е изпратен на електрическия стол.
Релис разказва, че всяка задача се нарича „договор" - евфемизъм, който бързо придобива популярност заедно с „удар" - официалната дума за убийство в Корпорацията. Наетите от организацията убийци са най-добрите в Ню Йорк. Сред тях е Вито Гурино-Пилешката глава, докладва Релис. Пилешката глава спечелва прякора си, защото се упражнява в стрелба, като пръска главите на живи пилета. Друга „звезда" е Франк Абанандо-Спринтьора. Кръщават го така, защото веднъж оръжието му засича по време на удар и жертвата го подгонва. Абанандо се оказва по-бърз и успява да заобиколи сградата, да се появи в гръб на преследвача си и да го застреля в тила.
Но Релис така и не успява да се порадва на новия живот, който властите му обещават. След като издава събратята си, той започва да говори за мафията и споменава имена, включително Албърт Анастасия, пред бруклинския прокурор Уилям О' Дуайър (11 юли 1890 - 24 ноември 1964). Твърде късно Релис научава, че Уилям О' Дуайър е продал на Анастасия радостната новина за разкритията му. Босът на мафията плаща на корумпирания прокурор сто хиляди долара, за да убие Кид Туист.
На 11 ноември 1941 г. Ейб Релис загадъчно пада от прозореца на седмия етаж на хотел в Кони Айланд, където прокуратурата го крие под денонощна охрана. Макар че убийството официално е останало неразкрито до ден днешен, предполага се, че О' Дуайър или Анастасия урежда двама-трима корумпирани полицаи да изхвърлят през прозореца доносника, преди да е казал още нещо. Смъртта му слага край на разследването на Корпорацията за убийства, но Релис остава легендарна фигура в Ню Йорк. Гангстерите от Бруклин вдигат чаши и казват: „Наздраве за Ейб Релис Канарчето. Той можеше да пее, но не можеше да лети."
