КРАСИМИРА СТАНКОВА След 4 сребърни и 4 бронзови медала от европейски първенства в биатлона Красимир Анев дочака един от най-жадуваните – златния. Биатлонистът отстреля титлата впечатляващо на първенството в Минск (Беларус), като сгреши само на една мишена от общо 20 и финишира за 53:18,1 мин. в преследването на 20 км. На 3,7 сек. след българина с 3 пропуска на рубежа остана не кой да е, а норвежецът Тарей Бьо, олимпийски шампион в щафетата с Норвегия от Ванкувър 2010 и „сребърен” от Пьонгчанг 2018. Успехът му е още по-ценен, тъй като бе спечелен в конкуренцията на 108 биатлонисти. А титлата е първа за България в тази дисциплина. "Цялото ми всекидневие е посветено на биатлона, казват, че съм вманиачен и фанатизиран. И така да е, аз друг начин да си добър в нещо не знам – казва европейският шампион Красимир Анев.

Упоритост, отдаденост

Цената е да жертваш много за сметка на спорта.

31-годишният самоковец наистина е изключително последователен и педантичен. Тренировките му започват от рано сутрин и приключват късно вечер. Често се налага да преодолява по 50-60 км на ден. А функционалната му подготовка през лятото например стига до 7 часа – бягане, колоездене, крос походи, ролери, крос имитация. Отделно стрелба. Преди голямо състезание обаче задължително отива на Белмекен, както направи и сега за европейското. Именно високопланинските условия му помагат да спечели старта в Минск. Там той се преборва със силния вятър, какъвто има и у нас, а мекото време, кишата и пропадането на ските допълнително затрудняват задачата му. Но проявява железен характер и успява. Още от дете Анев мечтае да стане биатлонист. Увлича се по “белия” спорт, когато е в 4-ти клас. Тогава в училище го открива първата му треньорка Диана Галева. “На нея дължа много, тя ме запали – признава Красимир. – Започнах да се подготвям професионално, двуразово, макар че никой ме не караше. А треньорката все ми повтаряше, че не е важно да станеш шампион на 13-14 години, а на 25 или 30 г.”

Първият медал

Първия си медал печели, когато е в пети клас – бронз от републиканско първенство. После става европейски шампион за младежи през 2007-а, стига до 4-то място в масовия старт на 15 км на Световната купа в Оберхоф (Германия) през 2014/2015. Зад гърба си има и 3 участия на олимпийски игри. А сред най-емоционалните му състезания е едно европейско през 2011-а, когато от 14-о място в преследването успява да стигне до сребърен медал. “В биатлона трябва да намериш златната среда между бягане и стрелба – разкрива шампионът. – Не може да си много добър бегач, пък да пропускаш много мишени и обратното. На нас, българите, ни е доста трудно да наваксаме с бягането, защото сме зависими от ски, вакси, в което са силни големите страни. Затова залагаме на стрелбата.” И допълва, че както той се влага на 110 процента в тренировките, същото изисква и от екипа си. “Понякога се карам с треньора и помощниците, а след това им се извинявам – разкрива Анев. – Но искам нещата да са перфектни, за да сме конкурентни на големите.” Често името му се замесва в скандали, макар че самият той не ги търси. Смята, че те се извличат от отделните му думи и си отстоява позициите. За свой идол българинът сочи легендата Оле Ейнар Бьорндален, осемкратен олимпийски шампион. “Норвежецът е най-големият иноватор в биатлона – смята националът. – Винаги беше с крачка пред останалите и всеки се съобразяваше с него. За мен е най-великият биатлонист не само заради перфектната си техника. Той е пример за подражание.” Както идолът му, така и българският

шампион е с голямо сърце

Пример за това е една случка на Белмекен, в която поради липса на средства лекоатлет не може да си позволи да остане в хотелската част, а си опъва палатка над базата. Остава там 10-20 дни, без да има елементарни условия. Анев обаче го взема под закрилата си – дели с него храна, медикаменти за възстановяване и всичко останало. А иначе през цялата си кариера Краси е подкрепян изключително много от семейството си въпреки постоянните лагери и дългите му отсъствия от дома. Майка му е начална учителка и винаги го е напътствала да вярва в себе си. А баща му е военен – възпитава го всичко да е по правилата, да е честен и да държи на мъжката си дума. От година и половина Анев е щастлив баща и именно на малката Карина посвещава титлата в Минск. Успехите през последните години Краси дължи на личния си треньор Георги Фъртунов. Именно той поема щафетата от неговата откривателка Диана Галева, която се оттегля по здравословни причини през 2007-а. Шампионският тандем се готви отделно от националния отбор, но се сработва отлично. “Той си води статистика, има стратегия за участието ми в състезанията – разкрива шампионът. – Аз вярвам в неговия професионализъм. А той, че аз мога да направя нещо.” Самият Анев описва себе си като емоционален, патриот и много твърдоглав. Неслучайно отклонява няколко предложения да се състезава за други държави. Смята, че камъкът си тежи на мястото!