„Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Издигнат на брега на река Дунав и датиращ отпреди 2,000 години, той е играл ролята едновременно на отбранително съоръжение и владетелски замък.
Основите му са положени върху останките на античната крепост Бонония, а през XIV век тук са били покоите на видинския владетел Иван Срацимир. Крепостта е достъпна само от север, където е и входната кула.
Главната част на крепостта от онова време
е запазена и в наши дни. Има две крепостни стени, заграждащи незастроен двор между тях. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и рампа (построена от османските управници за изтегляне на оръдия), както и чрез дървени стълби в някои от кулите.
Ровът пред замъка се е пълнел с вода от река Дунав и е можело да бъде преминат само по дървен подвижен мост, охраняван от входната кула.
По време на царуването на династията Шишмановци крепостта е била достроявана от камъни и тухли, споени с хоросан. По османско време замъкът е превърнат в отбранителна крепост. През XVIII век са издигнати тухлени надзиждания по вътрешната оградна стена и кулите са били покрити.
Легендата разказва, че
Вида е била голямата дъщеря
на богат български болярин. След смъртта му двете му по-малки дъщери се омъжили, а най-голямата – Вида – останала сама цял живот и под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, успешно отбранявайки своите поданици и техните земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората дали на замъка нейното име „Баба Вида“ или „Бабини Видини кули“.
Днес крепостта е обявена за културно-исторически паметник с национално значение и е отворена за посетители.
Посетителите могат да се качат на кулите, да се насладят на красивата гледка към Дунав, както и да надникнат в затвора на замъка, където могат да се снимат с фигурата на затворник и да видят уреди за изтезания.
Най-близки градове са Брегово, Дунавци, Кула, както и румънските Калафат и Крайова.
