„Явен поетически глас, който чрез суровата си красота превръща индивидуалното съществуване в универсално.“ С тези думи Нобеловият комитет представи творчеството на поетесата от американски произход Луиз Глюк, която се превърна в 16-тата поред жена носителка на Нобелова награда по литература. Тя е наградена преди това с множество други големи литературни призове в САЩ. Носител е на Националния хуманитарен медал, връчен й от президента Барак Обама през 2016 г., на наградата „Пулицър“през 1993 г., на националната книжна награда на САЩ (2014 г.) и наградата „Болинген“ 2001 г.
Коя е Луиз Глюк?
77-годишната Луиз е родена в Ню Йорк в семейство на потомци на еврейски емигранти от Унгария и сега работи като професор по английски език в Йейлския университет. Юношеството на Луиз е трудно, страда от анорексия, а като постоянна болка в душата си носи травмата от смъртта на по-голямата си сестра, починала след като се родила, коментират световни агенции. Глюк има два брака, като от втория, с писателя и предприемач Джон Драноу, има син Ноа, роден през 1973 г. С удостояването й с престижното отличие Глюк става един от малкото отличени американски поети в 112-годишната история на Нобеловите награди. Предишният американски поет нобелист беше Боб Дилън, който спечели отличието през 2016 г., но дълго след това той не се явяваше да си я получи, а мнозина подложиха на съмнение основанията текстописецът и певец да получи точно това отличие. „Твърде е ново и все още не знам какво означава – беше първият й коментар. – Най-много се притеснявам за запазването на ежедневните си отношения с хората, които обичам.“ По време на над 50-годишната си творческа кариера Глюк издава 12 тома с поезия, първият от които е „Първороден“ (Firstborn), издаден през 1968 г. Сборници като „Триумфът на Ахил“ (1985 г.) и „Дивият ирис“ (1990 г.), който й носи награда „Пулицър“, постепенно утвърждават Глюк като
една от най-разпознаваемите американски поетеси
на съвремието. До момента Луиз няма издадена книга на български език.
Робърт Хас, носител на „Пулицър“ през 2008 г., определя Глюк като „една от най-чистите и изявени съвременни лирични поетеси.“ Стивън Добинс, автор в New York Times Book Review, счита, че „никой друг американски поет не пише по-добре от Луиз Глюк, никой не би могъл да ни поведе толкова дълбоко в собствената ни натура.“ Освен поезия Глюк е публикувала и два тома проза, съдържащи есета и поетични анализи. В статия на New York Times Дуайт Гарнър я сравнява с Емили Дикинсън, описвайки книгата й „Арарат“ (1990 г.) като „най-бруталния и изпълнен с тъга сборник с американска поезия, публикуван през последните 25 години“. През годините Нобел за литература са взимали Ърнест Хемингуей, Синклер Луис, Джон Стайнбек, Иво Андрич, Хайнрих Бьол, Хенрик Сенкевич, Бърнард Шоу, Уилям Голдинг, Габриел Гарсия Маркес. Между другото Жан-Пол Сартр отказва Нобеловата награда за литература през 1964 г., позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.
И в България има подобни примери
През 2010 г. писателят Борис Христов отказа да получи държавния орден „Св. св. Кирил и Методий“. И се мотивира лаконично - да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната ни. И продължи да живее със семейството си в планината, в родопското приказно село Лещен, и да свири джаз. В поемата си „Честен кръст“ обаче преди близо 30 години поетът се зарече никога повече да не пише стихове. А в гладните години, в началото на 90-те, Радой Ралин също отказа да приеме чисто нов автомобил. До последно този странен мъдрец предпочиташе да ползва градския транспорт,
наметнал вехтото си палтенце
и да закача момичетата в кафенето на „Плиска“ с пиперливи, но премерени шеги. Житейският път на Луиз Глюк тръгва от семейството на бизнесмена от унгарски произход Даниел Глюк и съпругата му Беатрис. „Научих се да чета много рано, като много малка, и баща ми обичаше да пише стихове. И децата започнахме да пишем книги много рано. Печатахме ги, илюстрирахме ги и много често текстът беше под формата на стихове“, разказва за детството си поетесата в интервю от 2012 г. пред „Свободна Европа“. Творчеството на Глюк се характеризира със „стремеж към яснота“, казва още Нобеловият комитет при обявяването наградата. Стиховете й често са наситени с теми, свързани с травма, смърт, детство и трудността на семейния живот. „Въпреки значимото място на автобиографичното й минало в творчеството й, тя не бива да бъде определяна като изповедален поет. Тя е търсач на универсалното“, добавя Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет.
