сн. “Стори”
Преди 3 години пенсионираната психиатърка разбуни духовете и поляризира общественото мнение с националния рекорд, който постави - да стане майка на 62-годишна възраст. Красимира Димитрова не се спря пред нищо, за да сбъдне мечтата на живота си да има деца, макар и във възраст, в която нейните връстнички разхождат внуци. Тя забременя от донорска яйцеклетка и роди близначки, но поради наложилото се преждевременно раждане едното бебе почина 45 дни по-късно. В общественото пространство се разрази истинска война дали самотната майка има право на това, дали желанието й да бъде родител на тази възраст не е противоестествено и какви ще са моралните последствия за детето й, като поотрасне.
В началото Красимира ревностно се защитаваше, но после, изморена и омерзена от хулите, прекъсна всякакъв контакт със света и се затвори в апартамента си в Русе, където се посвети на отглеждането на вече 3-годишната Мери. „Благодаря ви за обаждането, но не желая да говоря, просто натрупах горчив опит. Добре съм, гледам си детето, то също е добре. Приятен ден ви желая!" - беше учтива, но лаконична пенсионираната д-р Димитрова. Въпреки твърденията й обаче, че малката Мери е здрава и се развива нормално, бившата й шефка от психодиспансера в Русе, където Красимира е работила като лекар повече от 30 години, изпусна репликата, че всъщност детето не е добре. Д-р Матева изтъкна именно този довод, за да не даде повече информация за бившата си колежка - дали се виждат и чуват още и как майката се справя финансово само с една пенсия. Точното здравословно състояние на момиченцето тъне в мистерия, тъй като и от клиниката в Плевен, където беше извършено оплождането ин витро на 62-годишната майка, отказаха да дадат информация - вече били „приключили с този случай".
Красимира роди двете близначки в русенското АГ отделение, но впоследствие се скара с екипа, обвинявайки лекарите за смъртта на малката Жаклин. Часове след раждането на бебето, което тежеше критичните 500 г, то беше оперирано по спешност заради перфорация на тънкото черво. Но се появиха и други проблеми. Мъничкото същество трудно дишало, поради което болницата купи специална обдишваща апаратура за 40,000 лева. Имало проблеми и със съсирването на кръвта. Въпреки че лекарите се бориха с всички сили за живота му, то почина. Когато докторите съобщили трагичната вест на Красимира, тя, обезумяла от мъка, ги засипала с ругатни и обвинения. След което снимала тялото на бебето с фотоапарат, грабнала го и хукнала по коридорите на клиниката. Медиците гледали втрещени страшната картина. След смъртта на Жаклин грижите за възрастната майка и оцелялото бебе пое Плевенската клиника за ин витро оплождане. Лекарите не само се наеха да наблюдават здравето на родилката и детето, при което имаше опасност от увреждане на ретината на очичките, но и се нагърбиха да подпомагат финансово Красимира, докато малката Мери навърши 1 годинка. Но явно и там е назрял някакъв конфликт и днес, 3 години по-късно, лекарите не желаят да кажат нищо за този драматичен случай. След като гръмна новината с рекордно късното й раждане, Красимира отговаряше напълно спокойно на въпросите как и защо едва на тази възраст е решила да стане майка. „Много лесно се реших. Просто исках да имам деца и това беше личен избор. Бях безкрайно щастлива, когато разбрах, че имам реални шансове да износя една бременност и да имам деца" - разказваше д-р Димитрова. Тя изтъкна, че искала първо да осинови дете, но социалните служби не й разрешили заради напредналата й възраст.
А причините да не роди дете в „нормалните" за това години тя нарече просто лични. Нейна колежка обаче е категорична, че въпросната причина били родителите на психиатърката, които приживе не давали и дума да се издума дъщеря им да роди дете, без да е омъжена. Красимира живеела заедно с тях в тристайния им апартамент в Русе, където сега сама отглежда детето си, и се грижела всеотдайно за консервативните старци, но те до края на живота си така и не отстъпили пред най-съкровената мечта на своята дъщеря. След смъртта им вече нищо не можело да я спре да го направи. И въпреки всичко лекарката кръстила едното момиченце на майка си Мара. То носи и първата буква от името на баща й - Марин. Д-р Димитрова не съжаляваше и за миг, че е родила на 62 г., и съветваше всички жени да опитват, без да се притесняват от възрастта. При нея оплодената донорска яйцеклетка се оказва най-сигурният начин, тъй като след 43-годишна възраст хромозомите стават „чупливи" и това може да доведе до уродства на плода.
„Не се чувствам уморена или съсипана от грижи, вече съм спокойна. Мери изпълва живота ми, не ми остава време да седна до пианото или да отворя книга" - казва в едно от последните си интервюта преди около 2 години Красимира. Като порасне дъщеричката й, си била обещала да я научи и тя да свири, защото има дълги пръсти. „Надявам се да живея поне до 90 г. и да отгледам Мери, има дълголетници в рода ни" - допълва майката, която в момента не разчита на никого за помощ и сама се бори за живота и за здравето на детето си.
Лидия Спириева
