Момче от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на Мао в Китай. Това е съвременна приказка за любовта, приказката за Марин и Сун. Днес тя е истинска легенда. Дори има музей за тяхната история. Марин - сираче, с още четирима братя, е осиновен от многодетно семейство в Оряхово. Има смелостта да кандидатства в непристъпната Художествена академия и да влезе да учи за художник. Това се случва през 50-те години на миналия век, когато комунизмът в България вече е победил. През 1952 г. младият Върбанов научава за възможността да замине за Пекин. Кандидатства и се оказва единственият ентусиаст.
Пекин си е Пекин, независимо от комунистическите гарнитури и лозунги - имперски, величествен. Гостът трябва първо да научи китайски. Но среща в коридорите на Пекинската художествена академия младата Сун - изящна като статуетка, фина и изискана. Тя, отличничката, ще му помага да учи езика. Влюбва се веднага, тя също обиква слабичкия българин с мустаците и буйната къдрава коса. Това се оказва греховна връзка! Бащата на Марин от Оряхово е дърводелец, майка му е домакиня. Сун е наречена на името на стара хилядолетна китайста династия. Презимето й Хуай Куей означава красиво уханно цвете. Баща й е професор по старокитайски в Пекинския университет. Майка й преподава там английски. И в цялата тази аристократична фамилия, която си знае корените от векове - влиза Марин от Оряхово. Срещите на влюбените са почти невъзможни. Когато разбират за любовта между студентите, в пекинската академия викат Марин и го предупреждават да стои на разстояние от това момиче. Сун обаче успява да убеди майка си и баща си, че Марин е от потекло - български оряховски принц! А те двамата, бидейки в интелектуалните среди, в които българската литература вече е на почит, благодарение на топлите комунистически връзки и познавайки творчеството на Иван Вазов, знаели, че българите ядат много чесън, много люти чушки и носят ками, затъкнати в пояса... И все пак Марин и Сун общуват като нелегални. Разменят си любовни писма, поставени в кухо дърво. Днес тези писма са част от легендата за тях и са изкупени от специална фондация, посветена на тяхната история. Възможно ли е да узаконят връзката си? Просто в българо-китайските взаимоотношения няма такъв случай и затова няма и правни норми как да се реши. Оказва се, че Марин и Сун поставят прецедент, стигнал до самия Мао. Сун е запозната с традициите и тежката бюрокрация в страната си. Пише десетки писма до всякакви инстанции. Положението изглежда почти безнадеждно, докато едно писмо не стига до бюрото на дясната ръка на Мао Дзедун Джоу Енлай. И той го резюлира с "да"! Нека се вземат! Успели да измолят благословията на самия Мао, Марин и Сун се връщат в България, без да подозират, че години наред няма да имат път назад зад стената. В Китай вече се усеща сянката на Големия скок. Професорското семейство е най-застрашено от "превъзпитание" на оризовите полета. Ще се окаже, че Сун няма да знае нищо нито за родителите си, нито за братята си над 15 години... Но на двамата млади и в България не им е по-лесно. Наемите в столицата са непосилни. Накрая се сдобиват със стаичка на тавана на сградата на Художествената академия. Цената да не плащат, е Сун да мие чинии в студентския стол... Двамата вече са родители на Боряна. През 1962 г. се ражда Феникс - буквално в Академията, там му е хвърлен пъпът. Сун е убедена, че след появата на сина й всичко им тръгва на добре. Марин получава ателие, тя рисува портрети на български интелектуалци. (Семейството пази портрет на Невена Коканова - б.а.). Намират дом на ул. "Оборище" (първо под наем), който става пристан на цялата тогавашна интелигенция. Марин Върбанов създава специалността "Текстил" в Художествената академия, а по-късно гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия. С новата специалност, открита в Академията, Марин Върбанов изважда гоблена и стенния килим от стаята за гости и ги превръща в ценно приложно изкуство, което украсява много международни зали, галерии, изложби. Българският творец не е просто забелязан, неговият талант е толкова ярък, че той печели редица награди. Феникс израства в скута на Дечко Узунов, спомняйки си неговите забавни разкази за софийската бохема.
