Мартина Апостолова получи наградата за най-добра актриса на 43-тия кинофестивал в Хонконг за ролята си в "Ирина" на Надежда Косева. Режисьорският дебют на Косева продължава своя тур по света и у нас. След успешни участия на "Златна роза" във Варна, 7 международни фестивала през есента на 2018 г., увенчани с награди и среща със зрителите на София филм фест през тази година, филмът стартира новия си международен сезон с отличие за младата актриса Мартина Апостолова. Това е поредната награда на Мартина за ролята й на Ирина в едноименния филм. Oт футболния терен до сцената и снимачната площадка – това е пътят на актрисата Мартина Апостолова, за която едва ли можете да кажете от пръв поглед, че се е занимавала професионално с футбол. По всичко обаче изглежда, че

решението й е правилно

Последната й роля в киното й носи редица награди за главна женска роля, при това на някои от най-престижните фестивали в Европа. “Изобщо няма да си кривя душата – много работа свърших – и ментална, и физическа. Отидох да поживея при сестра ми в Германия, с един изкуствен корем, прекарвах време с току-що родили жени, бъдещи майки, бебета. И един куфар книги.“ Така актрисата се подготвя за ролята, която й предстои. А тя е наистина сложна – Ирина, млада жена от бедно градче, която става сурогатна майка, за да изхранва семейството си. Мартина не крие, че е имало трудни моменти по време на снимките. „Оказа се много сложно просто да ходиш в кадър“, споделя младата актриса и допълва: „Но има една сцена, която чисто сценарно не можахме да решим. Едно припадане след няколко чаши ракия на екс; хората, чието дете нося, се срещат за първи път с мъжа ми… Освен това в нея наричам Ирини Жамбонас „коза нещастна“. А „най-труден“ ми беше един кадър, в който ям кренвирш и банан едновременно. Не помня колко точно дубъла направихме.“ Наградата за труда на Мартина и целия екип не закъсняват. Превъплъщението й е забелязано на фестивала „Златна роза“ във Варна, но това е само началото. Следват още фестивали в Европа, които потвърждават, че тази роля не е случайност. Във Варшава, където филмът е селектиран в състезателната програма, няма награда за актьор или актриса, а специална награда на журито. То може да даде приза на когото реши от филмовия екип, участвал пред или зад камерата. И в залата във Варшава се чува името на българската актриса Мартина Апостолова. След успеха в Полша идва и приза за главна женска роля на фестивала в Котбус, Германия. Коя обаче е

най-ценната награда

която Мартина печели до този момент? „По-ценно от това да оправдаеш или опровергаеш нечии очаквания няма. Думите на Цветана (Манева – бел. ред.) след фестивалите са най-голямата награда за мен. Ще ги оставя за себе си. Именно те осмислят положения труд, споделя Мартина. Освен „бременния“ корем актрисата е гледала с часове майсторски класове на любими актьори, но признава, че има едно нещо, без което превъплъщенията й – не само в тази роля, а и по принцип, няма как да са същите. „Ако не беше подготовката и образованието ми във физическия театър – никога нямаше да достигна това ниво на готовност и психологическа органика.“ Мартина не помни момента, в който решава, че ще смени спорта с актьорско майсторство, но за сметка на това няма да забрави друг момент – „този, в който разбрах, че съм приета. Ако го приемем така – беше едно минималистично, едва доловимо за външния свят извисяване, на около 2 см от земята. За миг.“ Мартина признава, че трудни моменти не липсват, но тогава тя има своите начини да се справи. „Имам си артисти вдъхновения, книги вдъхновения и представления вдъхновения, които са моето спасение. Искам да дам пример с едно такова представление вдъхновение: „Хората от Оз“ (от Яна Борисова, реж. Галин Стоев). Това представление го гледам минимум веднъж на сезон и усещането всеки път е, сякаш София е осъмнала без мъгла и смог и ти тръгваш на работа, огрян от слънчев лъч. И дишаш и съзнаваш всяко поемане на въздух.“ Какво би искала да изиграе Мартина? „Много искам да играя доктор, искам да изиграя силни жени, исторически личности, променили света или поне част от него, искам също да играя Агент 007, искам да играя княз Мишкин…“ Тя допълва още, че мечтите й са много, но са свързани не толкова с конкретни роли, а с хората, които би искала да срещне професионално. В работата си актрисата разчита на инстинкта си. Който явно до този момент не я е подвел и винаги я води към роли, които носят заряд, който разтърсва. „Непримиримостта, тя е движещата сила, негодуванието, несъгласието – карат те да мислиш, да измисляш, да твориш. Да си уравновесен – това вече е друго и никак не е излишно за изкуството. А мирът е свързан с комфортната зона – за мен тя е черната дупка за артистите.“ Това, което мотивира Мартина, както самата тя казва, е необятната любов към професията и изкуството, също така успехите и паденията. „И необятната любов на хората, които ме подкрепят и вярват в мен.“