България осъмна с новината за смъртта на една от най-големите си зведи и ярки фигури - както на сцената, така и в обществения живот. Стефан Данаилов почина тази нощ на 76 години във ВМА. Големият актьор е роден на 9 декември 1942 г. в София. Като малък мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма "морска" кръв. Майка му Евдокия е от Ловеч, а баща му Ламби Данаилов - от Родопите. Стефан има сестра - Росица Данаилова, която е с девет години по-голяма от него. Звездният му път на сцената тръгва още от детството, когато участва в игралния филм "Следите остават" (1956). Докато е в казармата пък планира да кандидатства история.

Прочети още

През 1963 г. Данаилов е приет в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След смъртта на професора Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър "Н. О. Масалитинов". Първите му роли в киното са във филмите "Понеделник сутрин", "Морето" и "С дъх на бадеми". Популярността идва още след участието му във филма "Първият куриер", но става много по-голяма с появата на телевизионния екран на сериала "На всеки километър" през 1969 г. Широката публика в България го запомня с ролята му на майор Деянов. След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на по-различни персонажи, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

Прочети още

За известен период от време Стефан Данаилов напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на българската армия. От 1979 г. постъпва в Народния театър "Иван Вазов". Продължава да се снима в киното и телевизията. На сцената създава повече от 100 театрални роли. Заснема над 80 филма, между които незабравимите „Дами канят“, „Обич“, „24 часа дъжд“, „След края на света“, „Октопод“, „Търновската царица“, „Допълнение към ЗЗД“, „Черните ангели“, „Понеделник сутрин“ и мн. др. Навсякъде оставя незабравими образи. Носител е на множество награди от национални театрални и филмови фестивали. След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на постановката "Лоренцачо" има успех, а ролята на Данаилов в италианския сериал "Октопод" го прави популярен и в чужбина.

Прочети още

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация "Авансцена", а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. Има множество награди от национални театрални и филмови фестивали. От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. Министър на културата на България в периода 2005-2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ. През 2010 г. започва да се снима в българския телевизионен сериал "Стъклен дом", който се радва на много зрители. През 2011 г. Стефан Данаилов се опитва отново да влезе в политиката като се кандидатира за вицепрезидент от Коалиция за България в двойка с Ивайло Калфин. Издава книгата "Романът на моя живот" - богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Професор Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура — орден „Стара планина“, а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура — „Паисий Хилендарски“. Мастера е издъхнал в сряда в 00.15 ч. във Военномедицинска академия, където се бориха за живота му. Само след 12 дни той щеше да навърши 77 години. Данаилов беше приет по спешност във Военномедицинска академия в началото на октомври поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома. Легендата на българското кино имаше голяма метастаза в белия дроб и два пъти беше поставян в медикаментозна кома. В първите януарски дни на 2014 г. Стефан Данаилов разбира, че се е сдобил с диагнозата “Нехочкинов лимфом”. Заболяването му беше открито няколко месеца след като актьорът се оплаквал от нощно изпотяване, световъртеж и отпадналост. Започва интензивна химиотерапия в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София. Категоричен е, че иска да се лекува в България. След 2 години непрекъсната борба любимецът на поколения българи успя да пребори левкемията. “Само се надявах да имам повече време, за да си подредя нещата, изповяда тогава Ламбо. Изплувах от болестта, защото съм див характер”, изповяда актьорът. След серията химиотерапии заради злокачествения лимфом, който го връхлетя от нищото, както самият той казва, зрението му се влошава. Почти не вижда с лявото си око, което в един момент се затваря. След известно време вече има проблем и с дясното око. Не губи самообладание и с личния си лекар д-р Даскалов, който наблюдава състоянието му, откакто заболя от злокачествената болест, отива за преглед и консултация при известната ни офталмоложка акад. д-р Петя Василева. Двамата лекари са единодушни, че става дума за последствия от лимфома и от отслабената му имунна система. Препоръчват операция в Германия, убедени са, че тя ще спаси зрението му. В последните години той страдаше от и паркинсон и сърдечни проблеми. През лятото след падане Данаилов се подложи на операция на тазобедрената става. Стефан Данаилов бе женен за Мария Димитрова Данаилова, чиято загуба преди години влоши още повече състоянието му. Награди: 1969 г. - награда за най-добра мъжка роля в "Князът" и "Черните ангели" на Фестивала на българските филми, Варна 1976 г. - Определен е за най-популярният актьор в Чехословакия Кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура — орден "Стара планина" 2002 г. - наградата на Министерството на културата за изключителен принос към българската култура - "Паисий Хилендарски"