Скътан в югозападните склонове на Пирин, Мелник е най-малкият град в България, селище на това място е имало още от римско време, през средновековието е бил силна крепост, а през османското иго - цветущ град. Мелник е съчетание от невероятна природа - скали, скупчени около къщи върху хълмове, легендарна история, култура и вино. Възхищение будят сгушените една над друга бели къщи с красиви еркери и тихи дворове, потънали сред зеленината и спокойствието на отколешна слава. Освен история и архитектура Мелник е и вино. В пясъчните пирамиди, които го опасват от всички страни, са издълбани своеобразни изби, в които зрее, отлежава и се съхранява прочутото мелнишко вино. Старинните мелнишки къщи впечатляват с богатата си архитектура, с избите си, с подредбата, разкриваща българското чувство за практичност и красота. Тук се намират най-чудноватите земни образувания, изваяни от бял ронлив пясъчник - Мелнишките пирамиди. В течениe на хилядолетия на площ от 17 кв.км ерозията е изваяла този необикновен свят. Със силата на въображението си може да разпознаете в тях гигантски гъби, древни кули, обелиски и много др. Мелник определено вдъхновява или поне гони натрупаните от градското всекидневие напрежение и припряност. През работните дни там е по-спокойно, тишината се нарушава единствено от

 македонските песни, които се носят от механите

Да стигнете до това кътче, сякаш спряло във времето, е повече от лесно. Някак неусетно се озовавате пред едно миниатюрно селище и ще ви трябва доста фантазия да се сетите, че това всъщност е град. Къщите са разположени амфитеатрално на няколко реда в продължение на около километър от двете страни на дерето, което се влива в Мелнишка река. Концентрацията на старинни постройки, повечето от които са превърнати в примамливи механи, е толкова голяма, че на мига грабва въображението. В случай че не сте почитатели на нощувките в хотели, може да си изберете някоя от многото стаички под наем, отдавани от местните жители срещу 10-15 лв. Разликата е в цената. И хотелите, и квартирите са в красиви къщи в мелнишки стил.

В църквата „Св. Антоний“ изцеление намират душевноболни хора.

Намерете време за една разходка из града по светло. Има много да видите - Кордопуловата, Менчевата, Лумпаровата, Сандъкчиевата, Узуновата и ред други къщи. Повечето от тях са без дворове (издигнати са върху стръмен склон), но за сметка на това са разточително просторни отвътре. Изключение прави Делчевата къща, която е с голям вътрешен двор по простата причина, че по турско е била зандан. Освен с архитектурата си Пашовата къща е любопитна заради това, че навремето е била харем - там си е поживял Ибрахим бей. Синята къща пък, която се казва така заради цвета на фасадата си, се гордее,

че е в нея е живял Яне Сандански

 

и допреди 15-ина години е била негов музей. Любопитно ще е да видите и огромното училище „Неофит Рилски“. Повечето къщи са възстановени по снимка. Върху оригиналния каменен зид са издигани тухлени стени върху бетонна плоча. От оригиналните тесни и стръмни калдъръмени улички също не са останали много. Най-голямата промяна обаче е около дерето. Сега то е опасано от триметрови стени и прилича на сухо корито на река. Преди къщите са се строяли зигзагообразно на сантиметри над дъното, като по този начин са убивали скоростта на водния поток. В редките случаи, когато дерето се е пълнело с вода, хората са се предвижвали по дървени тротоари и мостчета. Тези промени обаче не са успели да убият чара на Мелник - достатъчно е само да посетите издълбаната в пясъчните скали изба на Шестака, да изпиете няколко чашки живително винце и да се полюбувате на огрените от лунна светлина Мелнишки пирамиди. Тогава сигурно ще се досетите защо деспот Алексий-Слав е избрал точно местенце за столица на своето самостоятелно феодално владение. Навремето Мелник е имал над 70 черкви, сега са четири, от които действат само две - митрополитската черква „Св. Николай Чудотворец“ и „Свети Йоан Кръстител и Предтеча". Другите са „Свети Антоний“ и параклисът на хълма Свети Никола „Света Зона“, което преди е било черква, но от роненето на хълма е пропаднала. Истинското му име е „Света Богородица Спелиотиса“, което е гръцко название.

Пътеката към платото Свети Никола започва срещу Музея на виното, който се намира на главната уличка.

Зона на гръцки означава пояс, а тук се чества честният пояс на света Богородица. Съборът там е в края на август. Когато се възнася на небето,

света Богородица е хвърлила пояса на свети Тома

 

Преданието разказва, че поясът е минал и през Мелник, заради което е построена тази черква. Смята се, че на това място жените могат да се излекуват от безплодие. И до ден днешен тук идват много жени, основно от околните градове и села. Дават им се едни червени конци, които символизират пояса на Богородица. Връзват си го около кръста и се надяват да се излекуват. В Грозни дол, който се намира около Мелник, е сниман първият български фантастичен филм - „Крепост след слънцето". Пейзажът там наистина е извънземен. В Мелник е най-красиво по пълнолуние. Зимно време е пък като в приказка - обликът на града се променя напълно. Изборът е ваш - през лятото или зимата или когато и да посетите това дивно място, ще усетите любовта, тишината и спокойствието, които са накарали деспот Слав да създаде това уникално селище.