Тя е уеб дизайнер, завършила е бизнес, блогърството е страстта й, а кулинарията – в кръвта й. Живее в Сан Франциско, родена е и е израснала в България. От няколко години Виктория има собствен кулинарен блог, който се превръща в популярно място за вкусни рецепти, интересни истории и красиви снимки на примамливи ястия – салати, предястия, десерти... Сред тях има и немалко български вкуснотии. „Израснах в България, едно далечно място, където хапвахме чушки и домати на закуска, пиехме кисело мляко с вода на вечеря и отделяхме часове, за да приготвим ястията си, защото всичко се правеше от нулата, дори подправките. Смятам се за щастлива, че съм израснала в страна, в която сезоните са били част от кулинарната традиция, където имахме истинска храна и знаехме как да я оценим.“
Прочети още
истинска територия на удоволствието от храната.
“Идеята за кулинарен блог ми дойде преди около 5-6 години. Винаги съм обичала да готвя и да експериментирам в кухнята, но това не беше най-главното. Кулинарният блог е съчетание от много и различни дейности, от които готвенето е само малка част”, сподели българката пред BG VOICE. Идеята й допаднала с това, че дава възможност човек да се изяви творчески на няколко фронта. “Първо с измислянето на рецептите и съчетанието от продукти и вкусове в едно хармонично ястие, после с декора и стилизацията, фотографията и обработката на снимките, и не на последно място – разказите около рецептите. Точно в този период имах нужда да изразя под някаква форма творческата си енергия и кулинарният блог като съвкупност от всички тези дейности се оказа подходящата платформа за това”, разказа Виктория.
Вдъхновение за рецептите си тя намира постоянно. Най-често то е предизвикано от красива снимка, описание на ястие, сезонно настроение или просто нещо, което е опитала и й е направило впечатление. “Много от идеите идват от самия продукт или съставка – примерно необичайна подправка, екзотичен плод или зеленчук, който на момента ме заинтригува с вкус, цвят, форма и предизвиква у мен идеи за рецепти. Понякога тръгвам от снимката, преди да стигна до рецептата”, разкрива начина си на работа блогърката.
Виктория се стреми да публикува както изпитани семейни рецепти,
така и нейни собствени, които са станали сполучливи. Публикува и такива на други автори, които са й харесали.
“В повечето случаи гледам рецептата да отговаря на 3 изисквания – да е вкусна, да е оригинална и сравнително здравословна (т.е. без изкуствени добавки, съставки, бои, без много бяла захар или брашно). Образно казано, блогът ми е един миш-маш от стилове и идеи, заимствани от кухните на цял свят. Когато си изложен на такова изобилие от култури и кухни, каквото има в Америка, вдъхновение и идеи лесно идват”, споделя тя. В блога има и типично български рецепти като лютеница, таратор, кьополу, козунак, тиквеник, торта „Гараш“ и др., но невинаги присъстват с българските им имена. “По-голямата част от рецептите обаче са повлияни от чужди кухни и са съобразени с публиката ми, която е близо 90% английски говореща”, споделя Виктория. Тя пристига в Америка през лятото на 1999 година веднага след завършването си. „И двамата с моят приятел (и настоящ съпруг) спечелихме зелени карти от лотарията. Той дойде първи, а година след това и аз. Гледахме на Америка като на огромно поле за изява и необятни възможности. Калифорния, и по-скоро Силиконовата долина беше мястото, където това можеше да се осъществи най-бързо”, споделя българката. За живота си в САЩ може да говори много. Категорична е, че той е много различен от този в Европа или България и признава, че макар вече 20 години да живее в страната, има неща, с които никога няма да свикне. “Но хубавото е, че има много голяма българска общност тук, организират се всяка година български събития, концерти, постановки. Поддържаме връзка с много приятели българи и до известна степен сме си построили малка Българийка в центъра на Калифорния”, доволна е Виктория. Тя и семейството й не забравят България и се връщат в нея, макар и не толкова често, колкото им се иска. За последно са били през 2016 година и планират следващото лято да посетят Родината отново.
