Вълшебната природа, автентичната архитектурата, чистият въздух и тишината, съчетана с песента на горски птици, привличат туристите в село Ситово. За него казват, че е сред най-красивите места в Родопите.
Аязмо със студена и лековита вода и каскада от водопади привличат туристите. А древната история на селището датира от преди повече от две хилядолетия.
По време на Одриското царство на това място са се заселили беси – едно от най-войнствените тракийски племена, които са използвали трудно достъпните скални образувания в местността Щут за крепости. Тя е представлявала древен тракийски скално-култов комплекс. Позната е също като Щута града и Щутград.
Прочети още
Според местните хора Щута града означава непревземаема крепост като представлява неголямо скално плато на две нива. Руините от крепостта са разположени на горното ниво.
Мястото не е официално изследвано и датирано, но на базата на индиректни паралели с близки селища и култови обекти като Белинташ например, се допуска, че твърдината и светилището са изградени през Бронзовата епоха и са съществували чак до късната Античност и може би Средновековието.
Бесите са оставили своя отпечатък
върху Ситовския надпис, който се намира на 400 метра по права линия на отсрещния бряг на Ситовската река. Надписът свидетелства, че още преди създаването на Пловдив, в Ситово се е водел уседнал живот. Самият той представлява поредица от руноподобни знаци на неизвестна писменост от неизвестен период. Изсечен е във вертикална скала, която е с козирка отпред.
Лентата със знаците е дълга 3 метра и широка около 30 сантиметра. Надписът бил познат на местните жители, но станал известен за науката едва през 1928 година, когато хора от селото споменали за него на д-р Александър Пеев, по това време председател на Пловдивското археологическо дружество.
Именно той е първият изследовател на Ситовския надпис. През годините странните знаци са проучвани от редица учени – историци и езиковеди – но до момента няма утвърдена теория за произхода и значението му. Основните хипотези за авторството на надписа са няколко и общо взето се свързват с почти всички народи, оставили следа по нашите земи в древността.
През Средните векове (след образуване на Българската държава 7-14 век) селото попада както в границите на България, така често и в тези на Византия.
По време на Османското робство Ситово преживява не един и два тежки момента. Смята се, че макар и трудно достъпно, то е било завладяно около 1392-1394 година.
Километър преди Ситовския надпис се намира и другата атракция на стръмния баир вляво от шосето –
Ситовският водопад
Той е между красивите родопски селища Ситово и Лилково. Под моста на разклона, по който се завива за Лилково, преминаващата река е образувала каскада от водопади. Те са с максимален пад от около 2 метра и са изключително живописни.
Водопадът образува интересни форми и се намира на леснодостъпно място, на метри до самия път. Вижда се и отгоре, но може да се слезе до него, за да се видят красотите на природата отблизо.
От центъра на Ситово пък има два пътя до Аязмото. Единият е стръмен, тесен и кратък, другият – дълъг и широк. Дотам се стига съответно за 20 минути или за около половин час.
Аязмото е известно с лековитата си вода и привлича хора от цялата страна.
Дори
Баба Ванга е изпращала хора да се церят там
Лечебната сила на водата е изследвана в далечната 1989 година. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и поради тази причина лекува кожни заболявания. Местните хора са категорични още, че който пие от нея редовно, животът му продължава до дълбоки старини.
Една от легендите разказва, че на това място са водили на паша конете на Ахмед ага Тъмръшлията. Като се отъркаляли в тревата, жребците оздравявали.
След Освобождението на 30 м от Аязмото построили църквата „Св. Богородица”. В паница до олтара има железни ръце, крайници, наколенници, пластини за сърца и гърди. Хората ги поставят върху болните си места, лягат и заспиват в храма, но след първия сън ги приютяват в стаи в съседство, които ситовци назовават условно „хотелът“. Престоят там е безвъзмезден.
Самото село Ситово е изключително живописно. Разположено е в пролома на река Ситовска. Много от къщите са стари и каменни. Изглеждат сякаш са накацали една върху друга. В централната част на Ситово се издига каменната църква „Света Петка“, която видимо е доста стара и строежът й датира от 1848 година.
Селото е разположено на 1300 метра надморска височина в рида Чернатица, в северните дялове на Родопите, само на 35 километра от град Пловдив.
В Ситово през 1834 година е построено едно от първите училища в нахията Рупчос. Неговите възпитаници впоследствие са преподавали в Лилково, Дедово, Бойково, но и в по-далечни села като Широка лъка и Чепеларе, Хвойна и Орехово.
„Родопа е планината на поетите“, казваше приживе големият български писател, драматург и общественик Николай Хайтов, който бе родом от този регион – с. Яворово, Асеновградско.
