Всички ние сме наблюдавали с възхита танца на нестинарка с боси крака върху горящи въглени макар и само на картинка. Чудим се дали изпитва болка, или има някаква тайна рецепта за неутрализирането й. Според обичая древният нестинарски танц се практикува на празника на св.св. Константин и Елена. Танцуващите стъпват върху нагорещената жарава с иконата на двамата светци в ръце - както са правели старите нестинари. Каква е същината на тайнствения ритуал? На какво се дължи чудото по краката на нестинарите да няма изгаряния? Любопитно е още, че паднали в огъня предмети също не пламват. Нестинарството е един от най-древните български обичаи, възникнал още преди хилядолетия. Някои свързват появата му с Дионисиевите празници, а други с траките и техния култ към слънцето. Особено разпространен е този обичай в началото на 20-ти век в български и гръцки села в Източна Тракия, част от които след 1913 г. попадат в България, а останалите в Турция. Гръцкото население, останало в Турция, се преселва в Гърция и така пренася със себе си този ритуал. Нестинарството е

феномен, типичен за

 

застъпен в селата на общините Малко Търново и Царево - Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово. Нестинарските игри са уникални, а свързаните с тях обреди – магически. Специфични фолклорни песни и инструментални изпълнения се редуват под звуците на гайда и тъпан, а за самите нестинари е характерно, че са силно вярващи. Смята се, че всеки, дори да не е странджанец, би могъл да стане нестинар, ако силно вярва в божествената същност на обреда. Най-важна обаче е любовта към нестинарството. Малцина знаят, че всъщност ритуалът с танца в жаравата в неделята срещу 3-ти юни е кулминационен момент от целогодишния и сложен нестинарски обреден календар, но има много други традиции и обичаи, които се следват. „Дървените „одерчета“ са предназначени, за да се поставят иконите на тях – да си „отдъхнат“ и да си „починат“. Много важно е да кажем, че в тези празнични дни иконите се третират като живи – те се обличат със специални червени ритуални ризи. Напръскват се, осветяват се с вода от извора и това е най-важното – да знаем, че иконите по някакъв начин

„оживяват“ в нашето съзнание

Ритуалът се ръководи от епитроп, който предвожда цялото шествие – металният кръст, свещите, иконите и всички хора. Гайдата и тъпанът са двата свещени инструмента в странджанския фолклор и заради това присъстват и в нестинарската обредност. Те са в двете противоположности – гайдата е във висотите, с много пискливи тонове и звучност, докато тъпанът е в ниския регистър и смесицата между двете честоти въздейства на нестинарите, за да ги „прехвали“.

Макар да се счита за чисто български, подобен танц се среща и сред други народи. Според една легенда в Италия съществували хора, които ходят по нагорещени въглени, без да се нараняват. Подобен ритуал е съществувал в Япония и Китай, в Алжир, Мароко, Мала Азия, Сибир, Африка и на някои острови в Тихия океан. На Балканите съществува от хилядолетия. Танцът върху огъня се смята и като молитва към небесните сили за сполука, плодородие и предпазване от болести. Според едно вярване огънят е в състояние да унищожи и изчисти всички злини,

както от човека, така и от земята

Все още не се знае със сигурност дали нестинарството е магически танц и нестинарите крият своята тайна, или наистина силата на вярата им помага да преодолеят физическата болка. Именно това го прави уникално и неповторимо явление и до ден-днешен. Според жителите на село Българи разковничето е в силата на вярата. Те смятат, че човек не може да се научи да танцува, ако не е роден да бъде нестинар. Те вярват, че Господ ще ги опази, защото са добри и на никого не желаят злото. Дали силата на вярата наистина предпазва нестинарите от огъня, или има друга тайна, знаят само самите те. За успешния танц спомагат духовната подготовка, студените крака и монотонната музика на тъпана и гайдата, които им помагат да изпаднат в транс, споделят само танцуващите върху жаравата.

Има обаче и научни доказателства, че в състояние на транс нестинарите предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол описва в своя книга пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 г., който предрича войните в бивша Югославия. В момента в България автентичният нестинарски обичай е съхранен само в едно село в Странджа – с. Българи. Нестинарските игри в селото са вписани в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г. Днес нестинарството се практикува на много места в страната като туристическа атракция.