От незапомнени времена хората правят всичко възможно, за да измамят смъртта. Днес, когато революционните постижения превръщат научната фантастика в ежедневна реалност, близо ли сме до удължаване на живота или дори до безсмъртие?
Ако е така, наистина ли искаме вечен живот? В новата си книга "Защо умираме: Новата наука за стареенето и търсенето на безсмъртие" носителят на Нобелова награда за молекулярна биология Венки Рамакришнан пресява минали и най-нови изследвания, за да разкрие амбициозните теории и практическите ограничения пред дълголетието. Той повдига критични въпроси за обществената, политическата и етичната цена на опитите да живеем вечно.
Вече хората живеят два пъти по-дълго, отколкото преди 150 години, благодарение на по-добрите познания за болестите и тяхното разпространение. Предполага ли това, че интервенциите за утрояване или четворно увеличаване на продължителността на живота ни са съвсем близо? Рамакришнан споделя своите виждания за реалностите на стареенето, смъртта и безсмъртието.
„Стареенето е натрупване на химически увреждания на молекулите в клетките, които увреждат самите клетки, а оттам и тъканта, а накрая и нас като организъм. Изненадващо е, че започваме да стареем още в утробата на майката, въпреки че в този момент растем по-бързо, отколкото натрупваме увреждания. Стареенето се случва през целия ни живот, още от самото начало.
Тялото е разработило множество механизми за коригиране на свързаните с възрастта увреждания на нашата ДНК и на всички некачествени протеини, които произвеждаме. Без начините за отстраняване на тези проблеми никога не бихме живели толкова дълго, колкото живеем. Все пак с течение на времето уврежданията започват да надхвърлят способността ни да ги възстановяваме.
Мислете за тялото като за град, съдържащ много системи, които трябва да работят заедно. Щом някоя система от органи, която е от решаващо значение за оцеляването ни, се повреди, ние умираме. Например, ако мускулите ни станат толкова слаби, че сърцето ни спре да бие, то не може да изпомпва кръвта, съдържаща кислорода и хранителните вещества, от които се нуждаят нашите органи, и ние умираме. Когато казваме, че някой умира, имаме предвид смъртта му като личност. Всъщност, когато умираме, по-голямата част от нас, като например органите ни, е жива. Ето защо органите на жертвите на злополуки могат да бъдат дарени на получатели на трансплантации“, казва Рамакришнан.
