Понякога животът поставя хора пред сериозни изпитания, давайки им възможност да станат по-силни и по-отговорни. Но понякога човек попада в ситуации, от които просто не може да се измъкне жив. Но в нашия свят все още има място за чудеса... Най-добрият съвет в такива моменти е: не се предавайте, не оставяйте трудностите да ви победят. Вероятно точно под това мото някои хора са успели да спечелят една от най-коварните си битки – тази със смъртта. С невероятната си воля и жажда за живот те са показали на света, че е възможно да се справят с всеки проблем, при каквито и да е обстоятелства, разчитайки единствено на собствените си възможности. И са оцелели...
500 км из ледената пустош на Антарктида
През 1912 г. трима австралийски учени се отправят на експедиция до Антарктида. На връщане един от тях загива, след като пропада в процеп между ледовете. За да се доберат обратно до базата, двамата оцелели - учените Дъглас Моусън и Ксавие Мерц - трябвало да изминат пеша 500 км през ледената пустош. Храната им скоро свършила и се наложило да изядат собствените си кучета. Мерц загинал от студ и умора. Моусън получил сериозни измръзвания - кожата му започнала да се бели, косата му опадала, а стъпалата му били разкървавени и инфектирани. Той също пропада в ледена цепнатина, но успява да се спаси благодарение на шейната му, която е била точно над него, и се добира до базата. Там го чакала обаче неприятна изненада – корабът, който трябвало да го върне у дома, бил отплавал само преди 5 часа. За следващия той трябвало да чака 10 месеца.
Възкръснала от мъртвите
През 2009 г., по време на ски пътешествие, д-р Анна Багенхолм губи контрол върху ските си и пропада от стръмен склон в замръзнал поток. Тя заклещила тялото си под 20-сантиметрова ледена кора, само краката й се подавали на повърхността. За щастие Анна успява да диша в пролука, която открила между водата и леда. Операцията по спасяването на жената продължила 80 мин. Накрая температурата на тялото й паднала до нечуваните 13.7 градуса. Когато я откарали в болница, тя била в състояние на клинична смърт. За изненада на всички обаче, само след 3 часа сърцето й отново започнало да бие, жадно за живот и нови приключения. Днес Анна работи като радиолог в болницата, в която спасили живота й, разказва и сайтът ©10-те най.
В плен на Сахара - без вода и храна
Италианецът Мауро Проспери оцелява в пустинята повече от седмица без вода и храна. По време на шестдневен преход с дължина 250 км, той се загубил и се отклонил от основното трасе. По пътя си Мауро намерил параклис, в който заловил няколко прилепа, чиято кръв изпил. След няколко дни на отчаяние, италианецът прави опит да пререже вените си, но заради обезводняването кръв така и не потекла. Той възприел това за знак, събрал сили и продължил да се движи. След 5 дни в пустинята накрая се добрал до малък оазис. Два дни по-късно бил открит от номади, които го откарали в болница. През това време мъжът изгубил 18 кг от теглото си. Две години по-късно Проспери отново се включва в маратона, но този път се връща невредим.
Да оцелееш след падане от 10 км височина
На 26 януари 1972 г. сръбската стюардеса Весна Вулович се качва на самолета по линията Копенхаген-Белград. Когато се издигнали на 10 000 м, избухнал взрив. Самолетът се разбил в планините над бивша Чехословакия, всичките 28 души на борда загинали, оцеляла само Весна. Тя получила множество наранявания - черепно-мозъчно увреждане, фрактури на крака и гръбначните прешлени, заради което била парализирана. Момичето прекарва дълго време в болница, преживява много операции, но след време отново прохожда. Весна влезе в книгата на рекордите Гинес като човек, оцелял след падане от най-голяма височина.
Три месеца в австралийската пустиня
През 2001 г. австралиецът Рики Маги се събудил насред пустинята, без въобще да има спомен как се е озовал там. В продължение на 10 дни той се лутал бос в неизвестна посока. Изгубил надежда за спасение, той решил да си построи лагер. Направил си малка колиба от клони, там прекарал цели три месеца, хранейки се с пиявици, скакалци и жаби. В крайна сметка, мъжът е намерен от фермери, които го спасили. Как Рики попаднал насред австралийската пустиня, остава загадка и до днес.
Да отрежеш ръката си, за да се спасиш
През април 2003 г., по време на екскурзия в каньоните на Юта, американският планинар Арън Ралсън заклещва дясната си ръка в скалите. Той остава така в продължение на пет дни с минимално количество вода, храна и топли дрехи. Накрая Арън взема екстремното решение да отреже ръката си, за да се спаси. След като се освобождава, той трябва да извърви, дехидратиран и с отрязана ръка, остатъка от каньона, докато намери помощ. Цялото му преживяване е описано в книгата „127 часа: Между живота и скалите“, историята му е разказана и от Дани Бойл във филма „127 часа“.
Отгледана от маймуни
Когато била на 5 г., колумбийката Марина Чапмън била отвлечена. Предполага се, че местни престъпници я отнели от родителите й за откуп, но по-късно я изгубили в джунглата. Тя останала жива благодарение на маймуните капуцини, които я приели за своя. От тях Марина се научила да се храни, да се катери, да се грижи за себе си. След близо пет години живот с маймуните Чапман била открита от ловци. Те обаче я продали като робиня на жена, собственичка на бордей. След години на физически тормоз, Марина успява да избяга. Осиновена е от грижовно семейство, с което се мести във Великобритания.
76 дни в открито море
През 1982 г. морякът Стивън Калахан се отправя на пътешествие в Атлантическия океан със своята 6.5-метрова лодка. Седмица след началото на приключението попаднал в буря, която разбила лодката му. Стивън успял да събере малко вещи от първа необходимост и се прехвърлил на надуваема спасителна лодка. Повече от два месеца той се носел в южните екваториални води, като преживявал благодарение на харпуна, малкото провизии и дестилатора за вода, който му осигурявал по половин литър от живителната течност на ден. На 76-ия ден Стивън се доближил достатъчно близо до остров Мари Галант в Карибско море, където местни рибари го спасили. За тези 76 дни мореплавателят изминал цели 3300 км.
