Българските власти са пратили списъци с антични предмети от колекцията на бизнесмена Васил Божков до няколко съседни държави, съобщи Mediapool. Целта е да се установи дали предметите не са били изкопани от тяхна територия.
Рано е да се каже дали това е първа крачка към евентуално раздаване на предмети от колекция, иззета през 2020 г. от един от най-богатите българи. Сигурно е обаче, че информация е била изпратена, а от някои държави са постъпили и отговори.
Комуникацията се движи от прокуратурата и МВР, а операцията е получила кодовото име "Орфей". Според информация на Mediapool списъците с описаните антики на Божков са били предадени от българските власти по време на оперативна среща в централата на Европол в Хага, провела се в началото на март тази година.
Впоследствие отговори са постъпили от Гърция, Турция, Румъния, Албания и Северна Македония. От тях става ясно, че всички са проявили интерес, но не се знае какво е последващото развитие.
Прикрил произхода
В момента бившият хазартен бос Васил Божков е обвиняем по няколко дела. Едно от тях е за незаконно купуване и държане на антични предмети. Прокуратурата твърди, че той е купувал антики в редица страни – България, Гърция, Германия, Великобритания, Швейцария, Китай и Обединените арабски емирства.
Специално за предметите от Гърция се твърди, че са купувани в периода 2015-2016 г. Разследващите смятат, че Божков е действал в съучастие с други хора. Става дума за ценности за над 2.4 млн. евро. Прокуратурата казва, че Божков е "прикривал произхода, местонахождението, движението и действителните права върху същото имущество, които права имала гръцката държава".
Според информацията на Mediapool след оперативната среща в Хага гръцките власти са проявили сериозен интерес към един от предметите. Смята се обаче, че в колекцията има множество предмети с евентуален произход Гърция, така че списъкът със заявен интерес вероятно ще се увеличи.
Не по-малък интерес са проявили и турските власти. Те директно са изпратили списък с няколкостотин предмета, които смятат, че са техни.
От Албания пък е дошъл отговор, че става дума за предмети, които те са смятали за изгубени.
Румънската държава е пратила отговор, че има интерес към поне четири предмета.
Експерти от Гърция
Колекцията на Божков е една от големите теми, свързани с делата около него. Античните предмети бяха иззети от прокуратурата още през 2020 г. От тогава не са показвани. Разследващите казват, че всички те се съхраняват надлежно в Националния исторически музей.
Прочети още
На няколко пъти през последните години Божков е искал да му се върнат античните предмети или да се осигури достъп до тях. Отказано му е.
През това време някои медии, включително Mediapool, са искали информация как се съхраняват предметите и кой отговоря за тях, но Министерството на културата, на чието подчинение е НИМ, винаги е отговаряло, че не може даде детайли.
Още от самото изземване на инкримираната колекция, прокуратурата многократно е казвала, че ще назначи международна експертиза за оценка на предметите с участие на множество експерти. Това не е направено към момента. Знае се обаче, че в края на миналия октомври са назначени трима гръцки експерти, които да идентифицират ценностите. Даден им е пълен достъп до всички предмети, които са предмет на делото.
Прокуратурата разчита само на гърците, от чиито заключения ще зависят и конкретните обвинения срещу Божков.
За силния интерес на гръцката страна към предмети от колекцията говорят и няколко писма, постъпили по линия на офицера за свръзка в посолството в София. В тях се твърди, че част от антиките са "предмет на незаконен трафик и незаконни (иманярски) разкопки" и са с "евентуален произход земите на гръцката държава".
Няколко хиляди предмета
От Божков са иззети около 6 хил. предмета. Не е ясно каква част от тях са наистина културни ценности, но се предполага, че повечето могат да се квалифицират като такива. Част от тях, около 130, са регистрирани. През 2010 г. е подадено заявление за регистрация на още 2700. То е от покойния Кирил Христосков, който управляваше колекцията. Тогава Христосков действа като пълномощник на Божков.
Той е бивш служител на МВР, работил по линия на иманярството и престъпленията, свързани с културни ценности. Умира през 2020 г., няколко месеца след като колекцията на Божков е иззета.
Макар че бизнесменът подава заявление за регистрация, процедурата така и не е довършена. Въпреки това държавата не предприема никакви действия срещу Божков, който през годините необезпокояван изгради мощна бизнес империя. Възможност да се регистрира колекцията бе дадена в периода 2008-2009 г. по времето на НДСВ. Едва през 2020 г. обаче държавата открива, че едно десетилетие по-рано не е бил заложен срок, в който да се извърши идентификацията на предметите. Т.е. онези, които ги притежават, имат само задължението да заявят това. Останалото се върши от държавата. През 2018 г. се оказва, че идентификацията върви изключително бавно и затова следва нова промяна в закона, според която е дадено право и на частни, и общински музеи, а не само на държавни и регионални, да извършват регистрацията на предметите. Така на практика частният музей на Божков получи право сам да оценява и регистрира антиките си. Основният мотив за поправката беше, че държавните музеи не успяват да се справят с регистрацията на частните колекции и тя се бави с години. Бяха представени данни от Министерството на културата, което подкрепи текстовете, според които към април 2010 г. за регистрация са подадени 107 частни колекции, а към края на 2016 г. "с окончателен акт са регистрирани едва 17". Така собствениците на останалите около 90 частни колекции не можели да се разпореждат със собствеността си.
Министерството на културата отчита през 2019 г., че проведената година по-рано изложба "Златното руно. Пътят на аргонавтите" с антиките на Божков е била представена със „значителен успех“ в Националната галерия у нас. Министерството препоръчва артефактите от колекцията на Божков да бъдат пратени в Истанбул.
Само три години по-късно институциите започват да откриват редица нарушения, които не са забелязвали преди това. Тогавашният министър на културата Боил Банов коментира ситуацията по следния начин:
"Проблемът е, че когато 2008-2009 г. са им дали възможност да докажат, те са вадили неща с хиляди. За да можеш да докажеш, идентифицираш един предмет - има предмети, които бързо се доказват, а други с месеци работа. Когато ти изтупкат 2700 предмета и другите колекционери и те - хиляди... това са глупостите на прехода".
Частният музей на Божков, в който се съхранява колекцията, е създаден през 2009 г. по силата на заповед на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов. В нея се посочва, че в 14-дневен срок трябва да се представят редица документи – правилник за устройство и дейност, план за дейност, доказателства за вписване на юридическото лице, което управлява музея и др. През 2016 г. музеят е вписан и в специален регистър на министерството на културата.
Как е проверяван в следващите години не е ясно, но през 2020 г. след началото на разследванията, започва установяването на нарушения. Едва тогава те са използвани като аргумент за изземване на античните предмети. Иначе нередности са констатирани и през 2015 г., но действия не са предприети.
Ритон и кантарос с пари от личната сметка
Купуването на антиките на Божков е правено през аукционни къщи и е ясно кой е получил парите, макар че самият бизнесмен не отрича, че част от предметите вероятно са били изкопани от иманяри. Формална връзка с незаконно изкопаване на антики няма. Това се установява и от прокурорските проверки.
Събрани са данни, че на 2 декември 2015 г. Божков е купил сребърен ритон. За него той е платил 440 хил. евро. Парите идват от личната му банкова сметка и са преведени на фирма в Хонг Конг. За покупката е издадена фактура.
Година по-късно от същото дружество са купени бронзов кратер, маски и кантарос (антична чаша). Става дума за около 2 млн. евро. Отново сумите идват от личната сметка на Божков, издадени са и фактури.
За всички тези случаи прокуратурата твърди, че е "прикрит произходът на това имущество от престъпна дейност", т.е. вероятно иманярство.
