Райско местенце, закътано в Европа, крие страшна легенда. Товарни кораби пътуват на север по река Рейн до скалата Лорелай в близост до градчето Санкт Гоарсхаузен в Германия. Една от най-известните легенди разказва за русалката Лорелай, седнала на скалата и омайваща рейнските лодкари с песента си. Толкова се унасяли от гласа й, че не обръщали внимание на опасните скали в реката и корабите им се разбивали в тях.
Днес обаче мястото очарова с красотата си.
Чудно красивата девойка Лорелай била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19 век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу.
Водовъртеж бързо обърнал лодката му, вдигайки като стълб пръски вода край хвърлените весла, и я ударил в скалата. В ужас гледала Лорелай как рицарят й потъва. Водовъртежът го повличал. Сълзи опарили очите на Лорелай. Видяла тя, че
рицарят не се бори с вълните
не се хваща за парчетата от лодката. Мислейки само за това как да спаси любимия си, Лорелай протегнала ръце. Все по-ниско се навеждала тя, но изведнъж се смъкнала от скалата и паднала. Дългите й коси заплували над водата като златен кръг. Лорелай и рицарят се скрили заедно във вълните. В същия миг от дъното долетял далечен глух удар. Казват, че рухнал кристалният дворец на стария бог на Рейн, който го изградил под скалата. Рибите влизали през безбройните прозорци на двореца. Водорасли като килими застилали мраморните му подове. От живота в дълбокия тъмен вир
белобрадият бог Рейн станал мрачен и зъл
Оттогава никой повече не е виждал стария бог. Тамошните жители отдавна са го забравили. А Лорелай я помнят. Живи са още разказите за златните й коси, за дивните й песни, за злощастната й съдба. Казват, че и сега понякога Лорелай се появява на скалата при залез слънце и реши с гребен дългите си златни коси. Тялото й е станало съвсем прозрачно, а гласът й едва се чува. И в наши дни наричат това чудновато място „Скалата на Лорелай"...
Долмените в Странджа
И ако си мислите, че в България няма самодиви, грешите. Едва ли има друго място в Родината, което да пази толкова много митове и легенди, невероятни истории за танцуващи в транс самодиви и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки, като Странджа планина. Приказките за самодиви може и да ви се сторят наивни, но хората в Странджа се кълнат, че са истински. И съвсем не на шега си носят в джоба глава чесън или парче от змийска кожа. Казват, че тези две неща имали чудодейна сила и пазели от самодивска магия. Не е за вярване, но както всички легенди в Странджа, и тези са преплетени с реалността. Тук дори си имат истински доказателства за страшните създания, и то не едно и две. Артефакт, доказващ съществуването на змейовете, са именно долмените. И няма как да е другояче - иначе защо местните ще ги наричат „змейови къщи"?! Те са неразривно свързани с древните легенди за
великани в човешки образ
които крадат хубавите момичета.
За Марков камък пък има няколко легенди, като една от тях е свързана с юнака Крали Марко, който като минавал през района на път за Истанбул, взел камъче и го метнал зад гърба си. Според друга легенда камъкът е изпуснат от света Богородица, за да помогне на император Константин в изграждането на крепостната стена на Константинопол.
Марков камък е добре познат на жителите в близките села. В миналото те се събирали на голям събор около камъка и давали курбан. Селцето Шишанци пък, намиращо се едва на 5-6 км от българо-сръбската граница, е известно като
едно от най-страшните места в България
Тук никой не смее да излезе след 9 часа вечерта.
Причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове, гласове на мъже, жени и деца и биене на тъпани. Скептици казват, че това са чакали, но по-възрастните разказват, че когато са били по-млади, са виждали как високи жени с бели роби са танцували край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце. Според легендата гласовете са на жестоко убити хора. Преди много много време тръгнали сватбари от съседно село, за да дават булка в Шишанци. Момичето обаче било желано от друг, който не искал да я дават в това село. По пътя към селото на сватбарите им била направена засада и всички били избити. И да не повярвате в това, обаче възрастните разказват, че от тогава те бродят в района – я като призраци, я като самодиви...
