„Колкото и да е тежък животът ни, колкото и да не ни стигат парите, трябва да запазим духовното в себе си. Усмихвайте се, хора! Усмивката е най-хубавото нещо на света!“
На 82-годишна възраст изпратихме поредния си голям български талант в трупата на Небесния театър, който зовеше: „Усмивката е най-хубавото нещо на света!“, при останалите ни български театрални и филмови легенди, които изгубихме през последните няколко месеца. Държавата ни е под карантина заради зловещия коронавирус и няма да можем да го изпратим като другите починали преди него - големите Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова.
Вълчо Камарашев ще бъде кремиран, а поклонението ще бъде отложено след извънредното положение, когато се завърне и дъщеря му Мина от САЩ, която вече е поискала разрешение от Тръмп и американското правителство да се върне в България със съпруга си Джейсън и заедно с майка си Виолета да го погребат, съобщи племенникът му Тодор Камарашев.
Не се страхувам от смъртта!
Тя е нещо логично в края на живота. Когато й дойде времето, и до нея ще се стигне. Плаша се обаче от болести. Ето сега накуцвам. Боли ме много петата на единия крак, а и кръстът. За възрастта ми е нормално да имам болежки. Освен това съм диабетик. Болежки се обаждат и в коленете, и в ръката. Ама не се давам и съветвам и пенсионерите да не се дават. Пролет пукна, ние не“.
С тези последни думи преди дни се обърна Камарашев към възрастните хора по съдба малко преди да почине от старост, не от коронавирус. Макар и винаги да се е смятал за бургазлия, Вълчо Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. във Видин, но
не защото родителите му са живели там
а защото майка му е тръгнала с пътнически кораб от Бургас заедно с баща му, който е моряк. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. и тогава кариерата му започва в Драматичния театър в Бургас. Той е пред публика 60 години, като изиграва повече от 100 запомнящи се роли в театъра, киното и телевизията. Най-продължително Вълчо Камарашев играе в театър „Сълза и смях“ и театър „Българска армия“.
Вълчо Камарашев е бил член на Фондация „Аскеер“ и е гледал всички нови спектакли, разказва директорът на театър „Българска армия“ Мирослав Пашов. По думите му се е чувал често с Камарашев по телефона, но от септември обажданията спрели. Починалият актьор от години имал здравословни проблеми. Вълчо Карамашев е
любимец на няколко поколения българи
Познат е от ролите си в „Хъшове“, „В полите на Витоша“, „Майстори“ и много други в театъра, „Осъдени души“, „Всичко е любов“, „Войната на таралежите“ и много други в киното. Култово остава превъплъщението му в комедията „Войната на таралежите“ в образа на лошия чичко Ташев, дето гони хлапетата от детската площадка, за да паркира колата си. Преди години Камарашев сподели пред bTV, че заради тази роля е станал по-мил с децата пред блока си и е започнал да ги черпи, а не само да им се кара. „Аз тогава често им обяснявах, че това, което играя, може да е лош чичо, но не съм аз. Аз съм Вълчо, а той е друг, аз не играя себе си. Един ден, като тръгвах за театъра, видях, че на моята стара жълта лада е написано с боя „лайно". Оплаках се на Иванка Гръбчева и тя ми каза да се срещна с децата и да им обясня. Събрах децата и им казах, че аз съм актьорът Вълчо Камарашев, а другарят Ташев е измислен образ от филм,
който няма нищо общо с мен
След няколко дни видях, че колата ми е прясно боядисана. Бащата на едно от момчетата го беше направил“, спомня си вече покойният актьор. Философски приема и факта, че никога не са го канили за роли на любовник – знаеше си, че е характерен актьор и може да играе Ромео само в много шантава комедия. „Напоследък най-много ме смущава липсата на духовност в българското кино. Сега се търси главно забавлението - мъжете се стрелят, младите жени се събличат, а къде сме ние, 80-годишните!? Иначе, на мен все още ми се играе – и в киното, и в театъра, но за такива старци роли в българското кино няма“, казваше с тъжна усмивка Вълчо. Камарашев е пенсиониран от Театъра на армията през 1999 г., но остава на половин заплата и завинаги свързан с българското изкуство. На следващата 2000 г. е отличен с награди на САБ за най-добър актьор - за ролята на Жуков в „Руска народна поща“. От 1984 г. е заслужил артист, има още куп награди и отличия. Заради карантината в България няма да има възможност да бъде изпратен с поклонение, каквото заслужава. Но публиката и колегите му ще помнят винаги благата му усмивка с трапчинките, нрава му на всеопрощаващ добряк, характерния му глас. Вечна му памет!
