Стела Георгиева
Няма нищо особено в град Хардскрабъл, Охайо, особено за кокалеста, глуповата и бедна жена, каквато е Марта Уайз. Вероятно затова тя си намира необичайно хоби - смъртта. С радост посещава погребения, плаче заедно с опечалените близки, независимо дали познава починалия или не.
„Харесвам погребенията", казва Марта. Приятно й е да се намира сред тъжни хора, слушайки хлипания и плач. 15 години не е пропускала погребение в радиус от 20 мили до дома си, независимо че понякога се налага да върви пеш, докато я заболят краката.
Но след 1923 година на Уайз не й се налага да пътува надалеч, за да намери опечалени, с които да плаче - след тази година покрай нея има достатъчно смърт. Първо съпругът й, след това в бърза последователност майка й, леля й и чичо й умират един след друг. И дълго време никой не подозира какво се случва в действителност в дома на Марта Уайз. Никой не се усъмнява, защото тя винаги е водила живот, достоен повече за съжаление, отколкото за нещо друго.
Марта е родена с името Марта Хейзъл през 1884 година. Майка й Соуфи Хейзъл и нейният съпруг са бедни фермери в Хардскрабъл, малък град в Медина Каунти, Охайо. Марта има трима братя и една сестра.
Тя не била умна, нито красива и не притежавала особени качества, с които да привлече съпруг, камо ли да си намери добра партия. Това, че непрекъснато тичала при доктора с болежки, които той не можел нито да установи, нито пък да излекува, съвсем не ѝ помагало. Марта била на път да остане стара мома, когато през 1906 година посетила готварски фестивал в Хардскрабъл, където млади дами от околността показвали умения. Пилешките сандвичи на Марта явно били достатъчно вкусни за Албърт Уайз, за да пренебрегне мътния ѝ поглед и напредващата ѝ възраст. Той започнал да ухажва застаряващата Марта и не след дълго ѝ предложил брак.
Съвместният живот на Марта и Албърт изобщо не приличал на приказка. Тя била третирана зле. Албърт, около 20 години по-възрастен от съпругата си, се отнасял с нея като с нещо средно между прислуга и животно дори когато забременяла. Биел я за всичко, което според него не вършела както трябва. Шамарел я, защото понякога си говорела сама, посягал й, защото не била умна, нито красива. Вместо любов и разбирателство в брака на Марта имало побоища и крясъци. „Продължавах да ора, да копая и да готвя", припомня си Марта години по-късно за времето, когато е била бременна.
Не е ясно дали тежката работа има нещо общо, но бебето, което Марта кръщава Албърт като баща му, почива малко след раждането си. Следващите 4 деца на Марта и Албърт - Лестър, Еверет, Гъртруд и Кенет се раждат скоро след това и оцеляват, но те не са утеха за майка си. Тя все още трябва да оре, да се грижи за фермата и семейството. Ако не го прави - получава от съпруга си поредната порция бой. Това влудявало Марта. Понякога най-големият ѝ син Лестър я виждал да се скита из фермата посред нощ, сякаш търси нещо.
През 1923 година Албърт Уайз внезапно се споминал. И въпреки че приживе той се отнасял с жена си ужасно, след смъртта му Марта напълно се сринала психически. Нощните ѝ разходки вече не се ограничавали само с фермата, а понякога до съседните стопанства. Комшиите ѝ твърдели, че понякога лаела като куче. Започнала да се разхожда по улиците и да си говори сама, запалила няколко плевни и няколко пъти откраднала вещи от магазини на главната улица в Хардскрабъл.
По същото време, наближавайки 40 и с 4 деца, за които трябва да се грижи, Марта решила, че ще е най-добре, ако се омъжи отново. И въпреки че не била особено умна и очевидно имала психични проблеми, Марта успяла да омае своя съсед Уолтър Джоунс - женен мъж с пет деца.
Майката на Марта, 72-годишната Соуфи Хейзъл, изобщо не одобрявала плановете на дъщеря си и дала гласност на възраженията си. Марта била бясна и двете жени жестоко се скарали. Тя била влюбена в Джоунс и искала той да се разведе с жена си и да се ожени за нея. В ума си се виждала мащеха на децата му, щастливо омъжена и уважавана както никога през живота си.
Въпреки всичко Марта се подчинила на волята на майка си и в крайна сметка прекратила връзката с Уолтър. Той се преместил със семейството си в Кливланд и двамата повече никога не се видели.
Но в съзнанието на Марта за краха на любовта ѝ виновна била Соуфи. И Марта я мразела за това. Много скоро семейството ѝ, както и целият град Хардскрабъл щели да съжаляват за отвратителното си отношение към Марта Уайз.
През октомври 1924 година тя поканила майка си и други членове на семейството на вечеря за Деня на благодарността. Преди вечерята Марта посетила аптеката и купила няколко унции арсеник, като на аптекаря обяснила, че има плъхове в плевнята. Тя всъщност планирала да убие най-близките си роднини, които в нейните представи стояли на пътя на щастието ѝ.
По време на вечерята Марта подправила водата на гостите с аптекарския продукт. Същата вечер Соуфи Хейзъл, както и още няколко членове на семейството се оплакали от стомашни болки. И докато останалите бързо се оправили, Соуфи се влошила и на 13 декември починала. Докторите обявили, че причината за смъртта ѝ е стомашен вирус.
На погребението Марта плакала и се вайкала, изглеждайки силно разстроена от смъртта на майка си.
През следващата година тя сложила отрова във водата на 17 членове на собственото си семейство. И пак останала вън от съмнение. След новогодишното празненство чичо ѝ - Фред Джейнке, жена му Лили и шест от децата им на възраст между 9 и 25 години получили страшни стомашни болки. Няколко от тях постъпили в болница. През януари Лили починала. Фред я последвал на 9 февруари.
Невероятно, но смъртта и на двамата била отдадена пак на стомашен вирус. Едва след още няколко мистериозни пожара, последвали смъртта на Фред и Лили, шерифът на Хардскрабъл започнал да става подозрителен и започнал разследване. Съвсем скоро вече имал улики. Марта не била особено предпазлива. Тя оставила в аптеката подпис под покупката на арсеника. Властите решили да ексхумират Лили Джейнке. В стомаха ѝ се съдържало огромно количество арсеник.
Марта била разпитана за първи път. Съпругата на шерифа на Медина Каунти - Фред Рошон - Етел, също присъствала и щяла да изиграе много важна роля в разследването. Уайз отричала всичко. В един момент от разпита започнало да вали и Етел Рошон казала на Марта: „Слушай сега, Марта, дъждът - това е гласът на Бог, който казва „Ти го направи, ти го направи". Слушайки дъжда, Марта се прекършила. Тя изплакала: „О, да, Боже, направих го. Дяволът ми каза да го направя!"
Тя признала всичко. Вестниците веднага гръмнали със заглавия като „Дяволът в долината Хардскрабъл" и „Малоумната Марта взема душите на хората в Медина". Според тях „манията по погребения" на Марта била виновна за убийствата.
Няколко дни след ареста на Марта станало ясно, че мотивът за убийствата е далеч по-тривиален. Сред хората в градчето Хардскрабъл било добре известно, че Соуфи Хейзъл не одобрявала плановете за женитба на дъщеря си. Но малко от тях знаели, че Соуфи заплашила дъщеря си, че ще се отрече от нея, ако тя не прекрати връзката си с Уолтър.
Процесът се състоял на 4 май 1925 година. Три от децата на Лили и Фред, осакатени от отровата, свидетелствали по делото. Едно от тях се наложило да бъде внесено в съдебната зала на носилка. Собственият син на Марта - Лестър, тогава на 14, изкрещял на майка си, че я е чувал да говори за отрова с един от приятелите си. Освен това, казал Лестър, Марта предупредила всичките си деца никога да не пият от водата в къщата на семейство Джейнке.
Присъдата - доживотен затвор. Като чула това, Марта изкрещяла, че убивала по заръка на Уолтър. Той, казала тя, искаше да ги очистя, за да сме заедно. Самият Уолтър обаче казал пред съда, че се е виждал с нея от съжаление, не е имал никакво намерение или желание да напуска съпругата и децата си заради „побърканата вдовица".
Животът в затвора понесъл изключително добре на Марта. Тя се усъвършенствала в домакинската работа и се чувствала добре между 4 стени. Килията, изглежда, не я притеснявала особено и тя била примерен затворник, което ѝ осигурило предсрочно освобождаване през 1962 година, когато била на 79. Но Марта нямало къде да отиде. След 3 дни на свобода тя се върнала доброволно в затвора, където починала на 28 юни 1971 година.
