Панагюрище е разположен върху малка котловина в Същинска Средна гора, по двата бряга на река Луда Яна. Името му е с гръцки произход и означава панаирище. За съвременните българи Панагюрище е символ на българския стремеж за свобода. Всяка година на 20 април селището е център на националните тържества в памет на Априлското въстание от 1876 г.
Тук Панайот Волов и Георги Бенковски вдигат на въоръжена борба цялото население, обявяват първата българска република и за 10 дни градът е първата столица на България.
Това е и родното място на Райна Попгеоргиева, позната на всички като Райна Княгиня, ушила въстаническото знаме с девиза „Свобода или Смърт“. В памет на тези събития през 1976 г. е издигнат мемориалният комплекс Априлци.
Там, където миналото не е оставило исторически паметници
то оживява с легендите
които свързват основаването на днешния град с драматичните времена след османското нашествие на Бaлканите - с края на XV век. Името си градът придобил от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в стария български език). В годините на османското владичество Панагюрище получава официално със султански ферман призвание за войнишко селище. От това последват редица привилегии като право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., които спомагат за икономическото развитие на града, за запазване у неговите жители жива надеждата за свобода.
Тракийското съкровище е символ на града
В мразовитото утро на 8 декември 1949 г. трима братя - Павел, Петко и Михаил Дейкови - работят заедно в района на керемидената фабрика „Мерул“ край Панагюрище. Тухларският занаят е тежък, непосилен, но уважаван от хората, съградили от печена глина своите домове. Петко натиска с бела вече разрохканата глина и тогава нещо лъсва.
Братята са объркани и възбудени. Внимателно изваждат и преброяват предметите, измиват ги в близката река Мерул и ги поставят на една дъска да се изцедят. Пред тях и надошлите работници блясва с цялото си великолепие приказен
златен сервиз с причудливи форми
В този момент, без дори да се замислят, братята единодушно решават, че това откритие трябва да се предаде на градските власти. От тогава до днес съкровището триумфално шества в музеите и галериите на повече от 40 световни столици и градове - Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Берлин, Прага, Будапеща, Токио, Мексико сити, Ню Делхи, Монреал, Мадрид, Бостън, Детройт, Хелзинки... Навсякъде по света е изтръгвало възхищение. Панагюрското съкровище и днес привлича вниманието на учените - археолози и изкуствоведи по света, с въпросите, които поставя, а липсата на еднозначен отговор създава
атмосферата на тайнственост
която витае около него. Уникалното тракийско златно съкровище датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е намерено южно от Панагюрище. Състои се от девет ритуални съда, изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите, на брега на Мала Азия. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени, свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържественият пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на амазонка.
Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като
борещи се помежду си кентаври
а двете отверстия за изливане на виното, намиращи се в основата на съда, са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Не се знае по какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети - като военна плячка или по пътя на търговски обмен, както и кой е бил техният собственик. Въпрос представлява и какво е принудило собственика да го скрие в земята. На всички тези въпроси точен отговор не можем да получим, можем само да гадаем, но това не ни пречи да им се наслаждаваме като на едни високохудожествени и уникални свидетели на древността.
