Преди няколко дни се навършиха 68 години от смъртта на Георги Димитров. Той издъхва на 2 юли 1949 г. в санаториума „Барвиха" край Москва. Вождът на комунистическата партия прекарва четири месеца в лечебното заведение и смъртта му в известен смисъл е предизвестена. На 25 юли американското сп. „Лайф" излиза с обширен репортаж от погребението на комунистическия лидер, озаглавен „Георги Димитров се присъединява към безсмъртните комунисти". Снимките, поместени тук, са именно от този репортаж и всъщност почти не са се появявали на бял свят по-късно. Текстовете към тях са оригиналните текстове в списанието.
Още в деня на смъртта му тялото на българина е изложено в Дома на профсъюзите в Москва. През нощта до покойния Георги Димитров остава почетна стража от Политбюро на Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) начело със самия Сталин.
На 3 юли Министерският съвет на България взема решение тялото на Димитров да бъде балсамирано и изложено в мавзолей, чието изграждане е възложено на група архитекти, ръководени от именития арх. Георги Овчаров. Изграждането на последния дом на Димитров започва незабавно и сградата е завършена за рекордния срок от шест денонощия. По ирония на съдбата точно толкова - 6 денонощия, са нужни и десетилетия по-късно, за да бъде тя разрушена.
Тялото на „любимия вожд и учител на българския народ" е поставено в мавзолея на 10 юли. В следващите четири десетилетия мавзолеят на Георги Димитров ще се превърне в място за поклонение на чуждестранни политически делегации от комунистическите и развиващите се страни, както и на обикновени граждани.
И така до 18 юли 1990 г., когато мумията на Георги Димитров е извадена и погребана в католическия парцел на Централните софийски гробища. Мавзолеят е разрушен в периода 21-27 август 1999 г.
