Легенди и предания, родопски гайди, съхранена памет за миналото и много истина. С това живеят и в това вярват хората от едно от най-старите селища в митичната Родопа планина – село Гела - и все още разказват... По някои данни селото е съществувало от 4-ти век преди Христа. Според други името Гела има древен произход и представлява поздрав, който означава „бъди весел“. Eдна легенда обаче разказва, че селището носи името на местна жена, която била убита от османците. Единствено Гела и околните села - Широка лъка, Солища и Върбово - по време на османското робство не са били потурчени. Едно време българите, които отказвали да бъдат потурчени, ги убивали. Обаче всички хора от околността били пастири и се грижели за животните на тукашния паша. Те му се оплакали, че ако ги изколят, няма да има кой да гледа стадата му.

 Така били пощадени от него

По османско време в Гела имало една жена със седем сина. Тя осакатила децата си, за да не ги направят еничари. Само един от синовете й останал здрав. Когато дошли турците, го взели за еничар. След години момчето, което вече било станало мъж, се върнало с други еничари, за да накарат хората от селото да сменят вярата си. Когато дошъл редът на бащата на еничаря, възрастният мъж познал сина си. Еничарят обаче не познал баща си, бил отведен като малък и не помнел нищо. Бащата не пожелал да смени вярата си и го сложили на дръвника. Но когато синът му вдигнал секирата над главата му,

 замръзнал и не могъл да се помръдне.

 

В горния край на селото имало черковище – свято място - и хората решили да направят църква там. Но тези от долния край казали, че няма да ходят на църква в горния край на селото и че ще си направят своя. Тогава двете махали започнали да се надпреварват в строежа на църквите: горната – „Св. Троица“, а другата – „Св. Богородица“.

  Мястото за градеж на църквата избрали старите хора на селото. Зимно време те ходили на работа в Беломорието, а през лятото се връщали в Гела. Хората поискали от османците разрешение да си построят църква. Разрешили им при условие,

 че я построят за четиридесет дни

 

Българите се събрали и я построили за 32 дни, като си подавали камъните за строежа от ръка на ръка. Строежът на църквата „Св. Троица“ е от дялан камък и е направен така – на ръка. И за връх Шилестата чука има една история. Там имало параклис „Св.св. Петър и Павел“, който бил изоставен. Наскоро след това един младеж замръкнал там посред буря и се помолил на Бог: „Господи, ако ме спасиш, ще направя параклиса отново.“ И като оцелял, го изградил отново и оттогава всяка година на Петровден се прави курбан и има събор на Шилестата чука. Като се качи човек горе, рано сутрин,

 при ясно време се вижда Бяло море.

 

Наблизо има и манастир, в който през османското робство идвали, за да събират кръвния данък. Всеки бил длъжен да доведе децата си да видят дали някое няма да им хареса за еничарин. Една тукашна жена завела сина си, те го харесали и избрали за еничарин. Това обаче било едничкото й дете и тя поискала от игумена да се застъпи за нея. Игуменът отишъл при агата и му казал: „Ага, тази жена толкова дълго е чакала дете, то й е едничкото, не й го вземайте.“ Тогава агата се ядосал, наредил да убият игумена и да подпалят манастира. А детето го взели еничарин... Освен свързаните с историята и строежа на църквите, има и други предания, в които хората вярват… Имало един местен овчар, който от много самота започнал да вижда една мома, която всеки ден се явявала в кошарата му в планината. Оказало се, че това не е мома, а самодива, но той се влюбил в нея. Майка му и сестра му се досетили, че това не е истинска мома, и започнали да правят планове как да го отърват от нея.

 Завързали на кръста му омагьосан пояс

 

Самодивата го видяла, разгневила се, превърнала се на вятър и никога повече не се появила, а овчарят от мъка и самота се побъркал. Старите хора в Гела казват, ако вкараш коня си в обора, а на сутринта го намериш отвързан и уморен, значи цяла нощ го е яздил джин. Старите хора казват още, като видиш джин, да не викаш, че ще ти вземе гласа. С джиновете е свързан тукашният Джинов мост. За него се говори, че като се минава там нощно време, особено около полунощ, може да се види златно диво прасе, което носи на гърба си гърне с жълтици. Но видиш ли го – бягай, защото това е джин, който си търси жертви да им изпие кръвта. Някои казват, че са го виждали този джин. Много вярват хората тука в тия неща...  

Орфей с песните си укротявал дивите зверове

  Село Гела, смятано от мнозина за енергиен център на величествената Родопа планина, е едно от селищата, обявили се за родни на легендарния Орфей, който със своята арфа успявал да укроти и най-дивите зверове, а дърветата се смълчавали, заслушани във вълшебната му музика. Според преданията, след загубата на своята любима Евридика Орфей слязъл в подземното царство през близката пещера Дяволското гърло. Разказва се, че след като не успял да върне своята любима, Орфей бил разкъсан от поклоннички на Дионисий, а тялото му се понесло по река Гела. От кръвта на омайния певец поникнали бледорозови цветчета, известни днес под името силивряк. Интересен факт за омайното цвете е, че дори след дългогодишно хербаризиране, докосвайки водата, цветето оживява и продължава да расте и цъфти.

 

Надсвирването с родопски гайди

  В наши дни ежегодното гайдарско надсвирване в Гела привлича много туристи от страната и чужбина. Всяка година хиляди идват в селището, привлечени от уникалната родопска гайда и зашеметяващата панорама. Известното родопско чеверме на шиш се приготвя на открито на поляните. Достъпът е свободен за всички посетители.