Сцените от нападението срещу Капитолия в САЩ на 6 януари миналата година са все още са ярки и живи. Могат ли някога да се повторят? Може ли САЩ да бъдат тласнати към гражданска война? Може ли демокрацията да умре в страната, която е лидер на западния свят? Тези въпроси биха звучали абсурдно преди няколко години. Но вече не е съвсем така. Водещи интелектуалци, историци и журналисти ги обсъждат с нарастваща загриженост. Годината, която предстои ще бъде решаваща за американската демокрация. Изборите за Конгрес ще бъдат показателни. Ако републиканците успеят да си осигурят мнозинство в Камарата на представителите и Сената, рискът от институционално отклонение след все още мъглявата президентска надпревара през 2024 г. ще бъде значителен. Републиканската партия изглежда е заложник на бившия президент Доналд Тръмп и тръмпизма. Републиканските политици, които гласуваха в подкрепа на осъждането му през февруари миналата година, оттогава или изчезнаха от политическия хоризонт или промениха мнението си. Социологическите проучвания показват, че поне половината от избирателите на партията все още вярват, че "системата е откраднала” изборите от Тръмп.
В същото време се полагат огромни усилия за отстраняване на хората и механизмите, които са изиграли ключова роля в последните избори. Длъжностните лица, отговарящи за преброяването на гласовете и за противопоставянето на апетитите на Тръмп, са подложени на безмилостни атаки. А няколко щата - някои от тях с решаващо значение за резултата от президентските избори в САЩ- приеха законодателство, което затруднява участието на малцинствата в изборния процес. 6 януари 2021 г. ни показа, че институциите на Америка са издържали на изпитанието. Проблемът е, че "Голямата лъжа" на Тръмп все още е голямата истина за важна част от обществото и разделението в него е безпрецедентно. Сериозни социологически проучвания показват, че в американското общество има подводни течения, които могат да доведат до крайности. Едно университетско изследване върху самоличността на 700-те американци, арестувани за бунта срещу Капитолия представлява доста интересно четиво. То установи, че преобладаващото мнозинство не живее в районите, където Тръмп имаше мнозинство през 2016 г. или които бяха силно засегнати от финансовата криза. Основният общ знаменател е, че тези хора живеят в райони, където бялото население е намаляло през последните години, което предизвиква тревога и гняв. Това е явление с дълбоки социо-културни характеристики, което изглежда ще се задълбочава още повече и със сигурност не е обратимо. За сега историците са оптимисти. Те поглеждат назад и виждат една страна, която е преживяла гражданска война, финансовата катастрофа от 1929 г. и нейните последици, както и бурното десетилетие на 60-те години на миналия век. Но те не крият и притесненията си. А когато чуеш историкът на президента Майкъл Бешлос да казва, че "Ако загубим демокрацията си тази година, едва ли ще си я върнем отново", със сигурност също започваш да се тревожиш. Анализ на Алексис Папахелас, „Катимерини”
