Зорница Веселинова
Невзрачно малко парче земя, намиращо се в канадската провинция Нова Скотия, е в топ листата на най-загадъчните острови. То се нарича Оук (от oak – дъб), понеже на територията му преобладават дъбовете. С него е свързана история за търсачи на съкровища, от която би се получил прелюбопитен приключенски роман. Тя започва през пролетта на 1795 г. Трима юноши – Даниъл МакГинис, Джон Воугън и Антъни Смит, се размотават из острова. В югоизточната му гориста част се натъкват на вдлъбната полянка, където стърчи един-единствен дъб, на чийто най-дебел клон виси система от въжета и макари, използвана за вдигане на тежести. Земята около дървото е със странен сивкав цвят. След кратко "производствено съвещание" младежите стигат до извода, че съдбата им намига, насочвайки ги към пещера със съкровище. Струва си труда да копаем надолу от полянката, смятат те. Речено – сторено. След час и половина размахване на кирки и лопати откриват вход на изоставена мина. Продължават разкопките и приблизително на всеки три метра попадат на пласт дървесина. Спират след 9-ия метър и се отказват, понеже съкровището го няма. МакГинис, Воугън и Смит не държат езиците си зад зъбите, разказват на всеки срещнат, че са открили място, където е скрито съкровище. И мълвата за него тръгва във всички посоки. Минават 9 години. На вдлъбнатата полянка се изсипват двайсетина работници от въгледобивната компания Onslow, които започват да копаят оттам, където са спрели младежите. Но не с допотопни кирки и лопати, а с модерна за онова време техника. И те попадат на пласт дървесина през всеки 3 метра. В даден момент машината спира, удряйки нещо твърдо. Оказва се, че това е огромен камък с надпис „12 метра по-надолу са заровени 2 милиона паунда".
Без каквато и да било почивка работниците ентусиазирано копаят ли, копаят. Достигат следващите 12 метра, но ядец! Там няма никакви милиони. Освен това ямата изведнъж светкавично се напълва с вода. Пратениците на Onslow се връщат при шефовете си и докладват, че не са намерили никакво съкровище. Историята обаче не свършва дотук. През 1850 г. на онази полянка пристигат хора от фирмата Turo, чиито собственици са петима инвеститори, надяващи се да докопат милионите. Обаче и те остават с пръст в устата. Сондата, която използват наетите работници, пробива няколко плитки дупки, през които се оттича водата в ямата. После продължава да копае надолу. И спира на 15-ия метър, понеже водата отново се появява.
През 1862 г. вдлъбнатата полянка е посетена от работници на компанията „Оук айлънд“. Поредните мераклии да пробват късмета си се съвещават няколко дни и пускат земекопната машина. Тя работи само десетина минути и пропада в гигантска дупка, чието дъно изобщо не се вижда. Работниците вдигат багажа си и се махат. В Канада плъзват слухове за нещото, скрито в мината на остров Оук. Според някои „експерти" то е пиратско съкровище. Според други е несметно богатство, скрито от рицарите тамплиери. Трети твърдят, че „там долу са заровени скъпоценностите на Мария Антоанета". Доста са и привържениците на хипотезата, че в мината се намира кораб на пришълци от Космоса. Оттогава досега мало и голямо – доброволци от всички краища на света – влиза във въпросната дупка. Но никой не излиза от нея.
Преди 10 години интернационален екип, включващ канадски, американски, френски и италиански инженери, физици и археолози, пуска в гигантската яма телевизионна камера с голяма разделителна способност, която заснема дори най-нищожните детайли във вътрешността й. Руснаци и германци пък вкарват робот в дупката, който описва с човешки глас какво виждат „очите" му и какво чуват „ушите" му. Оказва се, че и той, и камерата са засекли човешки скелети. Но никой не е в състояние да каже коя е причината за смъртта на смелчаците, влезли в това зловещо място. Ултрамодерна апаратура, „командирована" в дупката, не установява наличие на никакви вредни лъчения. Местното население смята, че над острова тегне ужасно проклятие. Пълна мистерия! Но тя все някога ще бъде разгадана.
