В Европейския парламент бе открит бюст на видния български политик и банкер Атанас Буров. С това той получи признание, което безспорно заслужава.
Атанас Димитров Буров е роден през 1875 г. в Горна Оряховица. Той е български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919–1920) и на външните работи и изповеданията (1926–1931).
Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва.
Бъдещият политик се ражда като второ дете в семейството на Димитър Атанасов Буров и съпругата му Кинка, по баща Поптодорова. Майката на баща му, Стана Бурова, по баща Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деец, борец за църковна независимост и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто род произхожда от преселника Андроник от Грузия. Негов близък родственик, братовчед на баща му, е известният български писател и общественик Стоян Михайловски.
По-голям брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.
Буров учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен заради организирана от социалистите стачка. Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.
След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София–Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия.
Атанас Буров получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), а за заслугите си за развитието на университета по-късно е обявен и за “почетен деятел на Свободния университет".
Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911–1912 година е подпредседател на Народното събрание.
След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака “на нож” и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие е награден с Орден за храброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпреседател на НС.
През 1913 г. е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919–1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.
След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926–1931).
По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 година. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година, той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков.
На 25 октомври е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и осъден на 20 години затвор, след като е признат за виновен по три обвинения – че е работил за “събарянето и отслабването” на правителството, че през 1946 година е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал “други държави и обществени групи в чужбина” към враждебни действия срещу България. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира пред 1954 г.
Ето някои мисли на Буров, останали в историята:
„Партията е един инструмент, необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризмът…“
„Въобще българинът, и по-специално селската маса поради вековното робство под турците е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“
„За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“
„Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“
„Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“
