Това е истинско пътешествие из едно уникално красиво късче българска земя, което е привлякло румънската кралица Мария през далечната 1924 г. и тя решава да създаде невероятна лятна резиденция за нея и кралското й семейство. На помощ за това са извикани архитекти строители от Италия и Швейцария – мисията им е била да преобразят скритата между скалите и морето полянка в лятното мечтание, което е тя сега.
Кралската резиденция е завършена през 1936 г., а кралица Мария умира две години по-късно. Като част от двореца, през 1926 г. се изгражда парков комплекс. 29 години по-късно Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ създава на това място ботаническа градина с площ 65 дка.
Ботаническата градина е най-голямата на Балканския полуостров и втора по големина в света.
Впечатлява
с огромно разнообразие на видове
с пъстроцветност и създадени с много вкус композиции. Тя е дело на швейцарския ботаник Жул Жани, който до революцията бил градинар на руския император Николай II и се грижел за парка в имението Царское село край Петербург. Тук могат да се видят каучуково и книжно дърво и още над 3000 растителни вида. Изискването на Мария било сътвореното от човешката ръка да не нарушава красотата на местността и затова задачата на градинаря била трудна – да допълни даденостите на природата, но и да е с визията на европейските кралски паркове.
По-късно неговото дело продължава акад. Даки Йорданов, който през 1955 г. допълва богатия растителен фонд. В продължение на 50 г. това романтично място,
обвеяно с красиви легенди
се превръща в истинска перла на северното ни Черноморие. По пресичаните от бистри ручеи и внушителни водопади прохладни алеи могат да се видят втората по рода си в Европа - след Монако, колекция на едроразмерни кактуси и други сукуленти на открито.
Метасеквоята е една от гордостите на стопаните. Цялото растително многообразие е умело съчетано с красиви алпинеуми, водни басейни, водопади, езерца с водни лилии, романтични мостчета, розариуми и аренариум. Тази красота сякаш вдъхновява представите ни за райската градина и окото не може да се насити на невероятната хармония и прелест.
Алеите и водопадът
Мария Румънска дава име на всяка градина и алея в своя райски дом. И днес туристите се дивят на „Алеята на виното“, „Алеята на вековете“, „Висящите тераси“, „Божествената градина“ и Английския двор. Хит, разбира се, са най-романтичните части на комплекса -"Градината с водното огледало“, „Мостът на двореца“ и „Мостът на въздишките“.
В непосредствена близост до терасите има 25-метров водопад. От Градината на Аллах пък по триструйна чешма в дълбок каменен басейн се спуска друг по-малък водопад. Чешмата е от 1865 г. и е вградена в зидовете на Нимфеума. Над ротондата на Храма на водата няма покрив. Звездите се отразяват във водната повърхност и изглеждат сякаш са паднали от небето и могат да бъдат хванати в шепа. Параклисът „Успение Богородично“ е построен през 1932 г. и се намира в красива белоцветна градина. Дърворезбованият трон и иконостасът обаче са изработени още през 1721 г. и са купени специално за параклиса от остров Кипър.
