Мехомия (Разлог) е старо тракийско селище. Според предание в далечно минало на това място тракийски пълководец е извоювал победа над противника си. В чест на тази победа образуваното тук селище той нарекъл „Мое Мия“, което на тракийски език значело „моя победа“. Разлог е разположен в Разложката котловина, в „прегръдката“ на три планини - Рила на север, Пирин на юг и Родопи на изток. Първите известни заселници по тези места са тракийските племена сатри и дии, а по-късно и келти и славяни. Присъединяването на земите на днешен Разлог към българската държава се осъществява през 847 г. по време на царуването на хан Пресиан, а падането на територията под османско владичество е през 1382 г. Като име Разлог се споменава за първи път в харта от 1019 г., издадена от византийския император Василий II. Поминък на населението са земеделието - главно отглеждане на царевица - и животновъдството, от занаятите са развити грънчарството златарството. Руините на ранна християнска базилика от IV век и основите на

много черкви и светилища

от средновековието от периода на османското владичество, открити близо до Разлог, красноречиво говорят за героичните борби на християнското население за съхраняване на тяхната вяра. След подписването на Берлинския договор Разлог остава под турско господство. Населението на града активно участва в борбата на България за получаване на независима църква и национално освобождение.

Най-бурните събития по време на Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание през 1878 г. се развиват именно тук. Старите градски къщи, които са от 30-те години на века, са разположени предимно в центъра, зеленината на парковите площи, свежестта на изобилната вода и панорамните гледки към Пирин и Рила създават неповторимо усещане. Парапуновата къща понастоящем функционира като исторически музей. В етнографския музеен комплекс Кипевата къща е аранжирана експозиция от изделия от различни стари занаяти, народни носии и платове от региона. Старата черква „Св. Георги“, построена през 1834 г., представлява интерес не толкова от гледна точка на архитектурния стил, колкото заради фреските и покритите с дърворезби и икони иконостаси.

които имат голяма художествена стойност.

Невероятната щедрост на природата

може да се открие не само в красивите и прохладни гори, в пълноводните реки, протичащи през Разложката котловина, но и в множеството топли минерални извори, концентрирани най-вече на територията на селата Баня и Елешница, първото развиващо се като балнеоложки и климатичен курорт, които са особено привлекателни с откритите си плувни басейни. Минералната вода от извора в с. Елешница също е подходяща за балнеолечение и профилактика. „Света Варвара“ и „Гулийна баня“ са едни от изворите, чиято вода е с доказани лечебни свойства.  


Легендата за Драгойна могила

Преданието за Драгойна могила съществува неизвестно откога като легенда за възникването на днешен Разлог. На Драгойна могила в Ресиловско землище някой си владетел Драгой издигнал своя крепост, която и днес се нарича Калето. Крепостта стърчала като остров всред голямо езеро, което заобикаляло могилата. Срещуположно на тази крепост, в подножието на Рила планина, в долината на река Отовица, се издигала друга крепост - Градището. Владетелят на тази крепост често влизал в сражение с владетеля на Калето Драгой. Нападенията му обаче били безрезултатни, тъй като Калето била добре защитена, а крепостта Градището била по-уязвима. Владетелят на Градището започнал все по-често да търпи поражения. За да избегне пълното си поражение, търсил начин тайно да изтегли войската и хората си от тази крепост и да се засели другаде. За тази цел той скроил следната хитрост. Поискал от владетеля Драгой прекратяване на сраженията за три дни, уж за отпразнуване сватбата на сина му. За да заблуди Драгой, той наредил тъпаните да тупат непрекъснато, като се използва водната сила подобно на воденица. През същото време натоварил цялото си имущество и меховете с вино на коне, подковани наопаки, и през нощта по долината на река Отовица, а след това по Джерман, Струма и Предела се озовал в котловина между трите планини: Рила, Пирин и Родопите. На мястото, където се спрял и установил, свалил най-напред меховете с вино, затова го нарекъл Мехомия - Разлог. Като минали уговорените три дни за сватбата, а тъпаните не спирали, Драгой потеглил с войската си към Градището, но не видял никакъв противник. Разбрал за хитростта на по-слабия и че е измамен, но не останал неудовлетворен, защото владението му се разширило.