В ,,Пирин” оптимизъм няма
4 месеца, поне 3 клуба пред банкрут. Това е междинната равносметка от сезона в „А" група, който дори още не е влязъл в ежегодния си дълбок зимен сън. А от него, както ни научиха последните години, някои участници в елитното ни професионално футболно първенство често не успяват да се събудят.
Ръководството на „Пирин" Гоце Делчев обяви в началото на седмицата, че след 1 януари ще се оттегли от финансирането на отбора. И така го вкара в компанията на закъсалите „Любимец" и „Нефтохимик", където хроничното безпаричие вече изгони куп треньори, футболисти, лекари, масажисти и обслужващ персонал.
Към тази тройка смело може да причислим и „Черноморец". „Акулите" в последните сезони оцеляваха „на мускули", напук на всякаква икономическа логика благодарение на уникалните треньорски и селекционерски качества на Димитър Димитров. Уви, липсата на адекватна за „А" група издръжка сега е на път окончателно да пребори амбицията и уменията на Херо.
Всичко това се случва в сезон, в който БФС реши да придава смисъл на безсмисления ни шампионат, да го реформира и да го направи по-привлекателен за гледане. Броят на клубовете бе намален на 14, а този на изпадащите - увеличен от три на четири. А за да бъдат мачовете в края по-интригуващи, бе въведена плейофна фаза, в която помежду си да играят първите и вторите седем в класирането.
Е, днес тези генерални промени изглеждат точно толкова полезни, колкото може да бъде една
вилица при ядене на супа
Четирите отбора, които ще изпаднат от „А" група (ако по чудо изобщо завършат първенството), вече са ясни. До голяма степен известни са и шампионът, и вторият в класирането. А тази предрешеност ни води към достоверната прогноза, че напролет мачовете няма да са кой знае колко интересни. Нещо повече - отново, както и в предишни години, ще се създаде среда за „истински голови спектакли", от които в къщите за залагания по света някой ще изкарва много пари.
Всъщност до миналото лято всички виждахме в идеята за намаляване броя на отборите в елита нещо като спасителен пояс за футбола ни. И тя наистина можеше да сработи, ако в БФС се бяха придържали към правилата. Дори с група от 14 клуба обаче във федерацията продължиха порочната практика на раздаване на
лицензи „под условие"
При това не под едно, а под няколко.
Интересно например кой и по каква причина позволи в „А" група да се включат „Пирин", „Любимец" и особено „Нефтохимик"? За всички тях още през юни се знаеше, че се задъхват финансово, че бавят заплатите на играчите си с месеци, че стадионите им отговарят на критерии от ХХ век, но не и на тези от 2013 година. Че разчитат на чудо, за да продължат да съществуват и след тежката зима. И нямаше ли да е по-добре до старта на първенството да бъдат допуснати само тези, които могат да дадат надеждни гаранции, че са способни да го завършат? Тогава днес отбори като „Славия", „Берое" и „Локомотив" София щяха да водят люта битка за оцеляване, а нямаше да живуркат спокойно в безопасната зона в долната половина на таблицата. По-щастливи - вероятно и по-щедри, щяха да са в телевизията - собственик на правата за шампионата. Която по стечение на обстоятелствата днес е принудена да излъчва наред с дерби срещите и мачове, които никой
не иска, а и не може да гледа
Доволни щяха да са и водещите отбори, на които в момента се налага да играят напълно безсмислени двубои през седмица.
Дори да си дават сметка за това (което е по-скоро невъзможно), в БФС обаче не виждат вината в себе си. Напротив - там често изтъкват, че правят компромиси с лицензирането, за да разширяват географията на футбола в България.
Притеснителното е, че не се знае дали броят на банкрутиралите клубове няма да се увеличи до края на първенството. Повечето от тях съществуват благодарение на добрата воля на един-единствен инвеститор и са прекалено зависими от неговите възможности, а нерядко и от моментното му настроение. Други - като гранда ЦСКА, пък през лятото започнаха да правят от нищо нещо, чертаейки планове за блестящи маневри, с които да излязат от кризата. Но и до днес не са убедили никого, че вече са финансово стабилни.
В „Б" група ситуацията е още по-лоша - там от 14 тима не повече от пет може да се чувстват спокойни за оцеляването си.
Свикнали от епохата на плановата икономика и допълнително разглезени от някои действия на предишното правителство, днес много от клубовете отправят взор с надежда за
помощ от държавата
Тя обаче не изглежда особено трогната. Освен това е твърде спорно доколко би била правилна нейната намеса на иначе свободния пазар, какъвто би трябвало да е футболното първенство у нас.
Всъщност единственият клуб, на който властта даде сигнал, че е готова да помогне, със сигурност не е най-нуждаещият се. Наскоро депутатът Татяна Буруджиева се изпусна, че е получила гаранции, че финансовото министерство ще даде 4 млн. лв. на общината в Разград, за да се включи в ремонта на стадиона на „Лудогорец".
А в контекста на вълната от фалити в „А" група това ще е най-малкото кощунствено.
Иван Жиков
