В един пролетен ден на 2003 г. Рейчъл Кори тръгва на път с мисия. Стиснала в ръка мегафон и облечена в оранжево яке, тя се присъединява към няколко други активисти в Ивицата Газа, за да протестира срещу разрушаването на палестински домове от страна на Израел. Това не е първият опит на 23-годишната Кори да бъде жив щит… но ще е последният.
Когато Кори се изправя срещу брониран булдозер, управляван от Израелските отбранителни сили (ИОС, още ЦАХАЛ), пред един дом в Рафах, тя очаква, че той ще спре. Но булдозерът продължава и я прегазва – предполага се, че два пъти – докато колегите й доброволци крещят да спре.
Тази извънредна смърт прави Рейчъл Кори в мъченица за мир в Газа и извън нея. В крайна сметка обаче израелските военни твърдят, че шофьора на булдозера не я е видял, и поддържат тезата, че смъртта й е по нейна вина, тъй като тя не се е преместила от пътя.
Това е нейната история.
От Вашингтон до Газа
Родена през април 1979 г. в семейството на Синди и Крейг Кори в Олимпия, Вашингтон, Рейчъл Кори е израства в нормална, средностатистическа среда. Но още в ранна възраст тя осъзнава световните проблеми и се опитва да ги промени, пише chr.bg. На 10 годинки възраст Кори пише и прави изявление в столицата на щата Вашингтон за глада по света.
Прочети още
„Трябва да разберем, че бедните са навсякъде около нас, а ние ги пренебрегваме“, казва тя. „Трябва да разберем, че хората в страните от третия свят мислят и се грижат, усмихват се и плачат точно като нас. Трябва да разберем, че те сънуват нашите сънища и ние сънуваме техните. Трябва да разберем, че те са нас. Ние сме тях.“
Интересът й към активизма се задълбочава в щатския колеж Евъргрийн, където се присъединява към ръководената от палестинците организация „Олимпийци за мир и солидарност“. Целта на групата е да се противопостави на тактиката на израелската армия в Газа и Западния бряг чрез ненасилствени методи. А през последната си година решава да пътува до Ивицата Газа и лично да участва в протестите срещу израелските сили заедно с Международното движение за солидарност.
Тя отсяда при семейство Насрала в Рафах и се запознава отблизо с борбата на палестинците, много от които са застрашени да загубят домовете си заради израелското насилие. (Правителството на Израел твърди, че трябва да разчисти района, защото палестински бойци се крият в постройки, за да обстрелват войските на ЦАХАЛ).
Рейчъл пише на родителите си: „Трудно е да събереш в съзнанието си това, което се случва тук – живот, който никое дете не трябва да живее“.
В интервю за Близкоизточната радиотелевизионна мрежа през март 2003 г., само два дни преди да бъде убита, Кори повтаря това, което е казала на родителите си: „За времето, през което съм тук, деца бяха застреляни и убити. Имам чувството, че това, на което ставам свидетел, е много систематично унищожаване на способността на хората да оцеляват. И това е невероятно ужасяващо.“
Но следващият й протест ще вземе ужасен обрат.
„Той върна булдозера отново върху нея“
На 16 март 2003 г. Рейчъл Кори и няколко други активисти се подготвят да действат като „жив щит“ пред домове, застрашени от разрушаване в Рафа. Задачата им е особено лична: В този ден те ще защитават дома на Насрала, където Кори е отседнала.
Когато булдозерите пристигат, Кори заема позиция пред къщата върху купчина пръст…
Нейни колеги активисти настояват, че Кори е била ясно видима за шофьора и че се е плъзнала надолу, когато пръстта и отломките са започнали да се движат под краката ѝ.
„Тъй като пръстта под нея се раздвижи, Рейчъл падна на колене“, спомня си един от активистите, Грег Шнабел. „Булдозерът продължи да се движи напред. Рейчъл започна да потъва под пръстта. Но той не спря.“
Друг активист, Том Дейл, твърди: „Булдозерът вървеше към нея много бавно. Тя се виждаше напълно ясно, точно отпред… Всички активисти крещяха, тичаха към булдозера, опитвайки се да го накарат да спре. Но той просто продължаваше.“
Друг свидетел, Ричард Пюрсел, казва: „Шофьорът дори не намали, а просто я прегази. След това даде назад и отново мина върху нея“.
Съмишлениците на Кори се втурват да й помогнат. Но когато стигнали до нея, вече е твърде късно.
„Тя очевидно беше в ужасно състояние“, казва Шнабел. „Горната й устна беше разцепена и кървеше. Тя дишаше, но бързо губеше съзнание. В рамките на една минута вече не беше в състояние да ни каже името си или да говори. Продължихме да й говорим, да я окуражаваме, да дишаме заедно с нея и да й казваме, че я обичаме.“
Скоро след това Кори умира. Смъртта й бързо е засенчена от американската инвазия в Ирак, която се случва няколко дни по-късно, на 20 март 2003 г.
Но мнозина никога не забравят Рейчъл Кори.
Непосредствено след смъртта й нейното семейство и съмишленици обвиняват ЦАХАЛ. Израел обаче твърди, че всичко е инцидент. Разследването на ЦАХАЛ през април 2003 г. установява, че операторите на булдозера не са я видели. Израелските служители също така твърдят, че Кори не е смазана от булдозера, а от „отломки“.
„Противно на твърденията, г-жа Кори не е била прегазена от булдозер, а е получила наранявания, причинени от пръст и отломки, които са паднали върху нея по време на работата на булдозера“, се посочва в разследването. „По време на инцидента г-жа Кори е стояла зад насип от пръст и поради това е била закрита от погледа на екипажа на булдозера.“
Нещо повече, израелските официални лица твърдят, че булдозерът не е разрушавал къщи този ден, а по-скоро е разчиствал отломки и растителност от предишни разрушения.
Това обаче не е достатъчно за родителите й. През 2005 г. те съдят Caterpillar (марката на булдозера) с мотива, че компанията е знаела, че оборудването й ще бъде използвано „незаконно“. Семейство Кори иска да обвини Caterpillar във военни престъпления, но в крайна сметка делото е прекратено.
През 2010 г. семейство Кори също съди ЦАХАЛ и Министерството на отбраната на Израел за 1 долар. Съдията обаче се произнася срещу тях, като установява, че Кори „съзнателно се е изложила на опасност“, като не се е отдалечила от пътя на булдозера.
Семейство Кори обжалва, но Върховният съд на Израел отхвърля делото през 2015 г. с мотива, че международното право не се прилага в Газа.
Въпреки че правните действия са неуспешни, Рейчъл Кори не е забравена. Днес тя е възприемана като мъченица и символ на съпротивата в Газа и ежегодно е почитана от много арабски вестници.
Родителите й са наясно, че нейната смърт е получила повече внимание от хилядите загинали палестинци, много от които са убити от израелските сили. За да почетат паметта й, да насърчат мира и да популяризират страданията на много хора по тези земи, през 2003 г. те основават Фондация „Рейчъл Кори за мир и справедливост“.
„Рейчъл беше изпълнена с любов и чувство за дълг към нашите ближни, където и да живееха те“, казва баща й през 2012 г., „и тя даде живота си, опитвайки се да защити тези, които не можеха да се защитят сами“.
