Ново проучване установи, че със затоплянето на Арктика полярните мечки са изложени на повишен риск от заразяване с вируси, бактерии и паразити, с които е било по-малко вероятно да се сблъскат само преди 30 години. То дава представа за това как заболяванията на белите мечки могат да бъдат свързани с намаляването на количеството арктически лед, съобщава BBC.
Учените са изследвали кръвни тестове от мечки в Чукотско море - между Аляска и Русия. Те са анализирали проби, събрани между 1987 и 1994 г., а след това са събрали нови три десетилетия по-късно - между 2008 и 2017 г. Изследователите установили, че значително по-късните кръвни тестове показват признаци на инфекция с един от петте разпространени вируса, бактерии или паразити. От кръвните проби е трудно да се определи как тези вируси и бактерии са повлияли на здравето на мечките, но специалистът по дива природа Карин Роде от Геологическата служба на САЩ смята, че това е показателно за
промените в цялата арктическа екосистема
Изследователите изследват кръвта на мечките за пет различни патогена - вируси, бактерии или паразити, които се свързват предимно със сухоземни животни, но преди това са били докладвани при животни, обитаващи морето, включително видовете, които полярните мечки ловуват.
Според Роде проучването обхваща три десетилетия, "в местообитанието на тази популация от бели мечки количеството на леда е намаляло значително, а използването на земята се е увеличило".
"Затова искахме да видим дали въздействието на тези патогени - особено на някои от патогените, които според нас се срещат предимно на сушата - се е променило", казва тя.
Патогени е общото наименование на причинителите на болести, независимо от тяхното естество. Сред петте патогена, които са станали по-често срещани при белите мечки, са два паразита, които причиняват токсоплазмоза и неоспороза, два вида бактерии, които причиняват заешка треска и бруцелоза, и вирус, който причинява кучешка тения.
"Мечките по принцип са доста устойчиви на болести", обяснява д-р Роде, "Обикновено те не засягат числеността на мечките, но мисля, че това само подчертава, че ситуацията в Арктика се променя."
Какво трябва да знаем за белите мечки
В света са останали около 26 000 бели мечки, повечето от които са в Канада. Популации има и в САЩ, Русия, Гренландия и Норвегия. Международният съюз за защита на природата е включил полярните мечки в списъка на застрашените видове, а изменението на климата се счита за ключов фактор за намаляването им. Възрастните мъжки екземпляри достигат до 3 метра дължина и могат да тежат около 600 кг.
Полярните мечки могат да изядат до 45 кг подкожни мазнини наведнъж. Те имат добре развито обоняние и могат да усетят плячка на разстояние до 16 км. Те са добри плувци и са били забелязвани на разстояние до 100 км от брега. Могат да плуват със скорост от около 10 км/ч. В САЩ белите мечки са
класифицирани като застрашен вид
учените смятат, че най-голямата заплаха за тяхното бъдеще е продължаващата загуба на местообитанието им - арктическия лед, от който ловуват плячката си.
Предишни проучвания, при които са използвани камери с нашийници на мечки, показват, че с изчезването на арктическия лед те прекарват все повече време на сушата и изпитват недостиг на калории. Д-р Роде обяснява, че белите мечки са на върха на хранителната верига:
"Нашето проучване показа, че те са изложени на някои патогени главно чрез плячката си. Така че това, което видяхме в промените в излагането на патогени при белите мечки, е показателно за промените, които преживяват и други видове."
Изследването е публикувано в научното списание PLOS One.
