Дженифър Холанд, „Нешънъл джиографик"

Край бреговете на Югозападна Флорида, на 30 м под морската повърхност, във водата се разнася мощно: „Бум!" Следва го друго „Бум!", подобно на тътен от далечни фойерверки. Идва от потопения корпус на потънал кораб. В разкъсания му търбух са натъпкани десетина много големи и много шумни... риби.

Това са атлантически гигантски групери. Те се събират в корабни останки и рифове, за да се хранят и да си общуват. С тегло до 360 кг и дължина близо 3 м те обявяват присъствието си пред натрапилите се създания, като свиват плавателните си мехури. „Бум, бум, бум!" Атлантическите гигантски групери били безчет нашир и длъж и десетки хиляди обитавали водите край Южните щати, Карибите и Бразилия. Но след като дълги години били ловени с харпуни и куки и пълнели цели кораби с тях, броят им намалял до неизвестен минимум, може би под хиляда. Сега популацията във Флорида се възстановява и рибари, биолози и местни чиновници обсъждат дали животните са се възстановили достатъчно, за да се свали от тях защитата на закона.

Крие Кьониг от Щатския университет във Флорида лови гигантски групери от десетилетия, за да ги измери, да си вземе хрущялно парченце от перките им за ДНК и възрастов тест, да вземе проба от съдържанието на стомаха им, за да изучи храната им и да провери репродуктивните им органи за признаци за размножаване. Всяка риба получава чип под кожата си, преди учените да я пуснат обратно в морето. Проследявайки уловените и освободени риби, Кьониг е успял да натрупа информация за това къде и кога се появяват те и доколко здрава е всяка от тях. Двамата с неговата съпруга и съратник Фелиша Коулман, която му помага да се справи с кашата от данни, се надяват да си изяснят настоящия статус на вида.

Собственото поведение на гигантските групери спомага за намаляването на популацията им. „По принцип тези риби не се помръдват и на йота, сякаш са залепени за рифа, където храната и скривалищата са в изобилие", казва Кьониг. Това ги прави лесни мишени. „Постоянно отстрелвахме гигантски групери" - казва 86-годишният Франк Хамет, който прекарал по-голямата част от младежките си години с харпун в ръка. „На Палм бийч можеше да се видят легнали на дъното на дълбочина 30 м. Рифовете бяха пълни с тях. Събираха се по стотина на едно място! Отстрелвах един-два, вземах по 16 цента за килограм. Занимавах се с това 15 години, че и повече."

За кратко търговската привлекателност на груперите била само регионална - във Флорида кийс гигантският групер с черен боб и ориз бил деликатес, но когато уловът на други риби намалял в началото на 80-те, гигантските групери се оказали в менюто навсякъде. Освен това били любимци на спортните риболовци - те обожавали да надвиват гигантите. Много хиляди били убити за трофеи.

През 90-те години на XX век гигантските групери, идентифицирани като застрашен вид, получили законова защита в югоизточните части на САЩ. Оттогава насам рибите бавно възстановяват популацията си и привличат леководолази, които с удоволствие плуват с тези огромни, но хрисими риби. Все още считани за критично застрашени в по-голямата част от своя ареал, гигантските групери във Флорида си остават по закон неприкосновени. Но много рибари настояват, че въпросните групери са се завърнали на пълчища. И се оплакват, че гигантите им пречат на бизнеса.

„Гигантските групери крадат позволени за лов групери и лутяни от куките ни, при това постоянно - казва промишленият риболовец и водач Джим Томас. - Крадат и омари. Пълно разхищение." Той е един от многото, които искат да им се разреши да ловуват гигантски групери - дори и да са само няколко годишно. Не е нужно да печели само едната страна, добавя Яниз. Защо да не се разреши на рибарите да допринесат за отговорите на въпросите на природозащитниците, като предоставят данни за броя и големината на рибите? „Точно те са хората, които са в морето всеки ден с очи, вперени във водата. Те наистина могат да ни помогнат да разберем какво е състоянието на вида."

Природозащитниците смятат, че рибарската общност греши. Кьониг и други нериболовци, които също не откъсват очи от водата, яростно оспорват твърдението, че груперите ядат улова на рибарите. Множество проучвания са доказали, че тромавите гигантски групери се хранят предимно с дребна бавна плячка (повече от половината от менюто им се състои най-вече от крабове, а не от омари). Според Кьониг даването на разрешение за лов на гигантски групери във Флорида, където броят им е нараснал, ще възпрепятства цялостното възстановяване на вида. Тези риби се придържат предимно край едни и същи плитки рифове, скалисти издатини и потънали кораби. „Също като домошари - обяснява той, - гигантските групери вече не искат да се местят." Така че, ако се опустошат най-гъсто заселените места, останалите групери ще имат още по- малко желание да реколонизират местата, където видът е изчезнал. А това означава, че възстановяването няма да бъде така масово, както би могло.

Кьониг и Коулман са установили, че единственото време, в което гигантските групери плуват наистина надалеч, е размножителният период. „Когато стане време да се чифтосват, те преплуват огромни разстояния, за да се доберат до местата за размножаване - понякога до 500 км" - казва Кьониг.