Родопите - планината на Орфей. Те са като море от преливащи тъмнозелени хълмове. Дори само за миг да се полюбувате на красивата панорама и вдъхнете кристално чистия въздух, вие завинаги ще се влюбите в тях. Хилядолетия наред хората тук живеят в хармония с природата, съхранявайки в пазвите на планината диви и недокоснати кътчета красота и невероятно разнообразие от растения и животни. Тук с дни можете да се разхождате сред вековни смърчови и букови гори. Пред погледа ви ще се мярка бягаща сърна, рунтава опашка на катеричка или дълги заешки уши. Пътувайки из Родопите, пътят ви често ще се препречва от многобройни стада овце и крави, връщащи се от паша. Тук се срещат над 200 вида птици, между които и особено редките - скалолазка, черен щъркел и скален орел. През нощта се чува страховитото бухане на бухала, а призори - брачната песен на глухаря. Напролет зелените губери на поляните са изпъстрени с диви, уханни цветя и много орхидеи. Родопите са загадъчна планина - тя няма да ви разкрие всичките си тайни веднага. Затова ще се опитаме да ви помогнем, като ви насочим къде да търсите. Пътувайки по пътя, свързващ Пловдив със Смолян, не пропускайте да видите Чудните мостове - едни от
най-интересните природни феномени
Те са естествени скални сводове, образувани вероятно преди хиляди години вследствие на земетресение. То е разрушило древната пещера, водите са отнесли падналите камъни и са образували един до друг два редки по своята красота мраморни моста. Щом сте поели към Родопите, вие обичате суровата и величествена красота на природата. Затова Триградското и Буйновското ждрела ще ви осигурят гледки, които ще помните цял живот. А ако сте и от хората, обичащи силните емоции, то обезателно трябва да слезете в бездната на пещерата, наречена не без основание „Дяволското гърло". С името на тази страховита пещера са свързани много митове и легенди, които ще научите по време на своята разходка из нея, емоционално пресъздадени от вашия водач.
Магията на родопските села е завладяваща. Ако искате да се докоснете до духа на изминали времена, да поживеете няколко дни далеч от градската суета и суматоха, сутрин
да се събуждате от звъна на хлопатари
или от кукуригането на петли, приветстващи изгрева на слънцето, то идете в Широка лъка, Момчиловци, Стойките, Гела, Могилица, Буката, Езерово или някое от другите китни родопски селца, сгушени в пазвата на планината. Родопчани ще ви посрещнат от сърце, ще ви настанят в красива селска къща - съчетала родопската атмосфера с удобствата на съвременността, ще ви нагостят с вкусни родопски ястия, ще ви попеят и посвирят, а и вас ще научат на родопска гайда да свирите и родопски хора да играете. Вие ще се докоснете до традициите и ежедневието на местните хора. Ще можете сами да издоите от кравата чаша ухаещо на билки мляко, да косите дъхаво сено или да вземете първите си уроци по тъкане на халища.
В самото сърце на планината, пръснат като зърна на бисерна огърлица, е разположен Смолян. След дългия, лъкатушещ и с многобройни завои път от Пловдив
тук ви очаква един усмихнат град
който ще ви накара бързо да забравите умората. Този древен и млад, мъдър и весел град ще ви очарова с причудливото съчетание на стара и нова архитектура, с упойващия аромат на липи в началото на лятото, с багрената магия на есента и бялата тишина на зимата.
В миналото известен под името Езерово заради многото езера, пръснати наоколо, районът около Смолян е заселен през 7 век от славянски племена. Някога по тези земи е живяло славянското племе смоляни, от които селището получава името си. Заради войните и дипломацията крепостите в района, включително и Аетос (сокол) на връх Соколица, са преминавали непрекъснато от византийски в български ръце и обратно. Аетос е била напълно разрушена, когато турците са завзели тези земи през 14 век. Смолян... Тук зимата е дълга, с много сняг, но същевременно и мека вследствие влиянието на беломорския климат. Лятото е прохладно и с много слънчеви дни. Селището е най-големият град в Родопите и
най-дългият в България
Река Черна, която извира от най-високия връх в Родопите - Голям Перелик, сякаш привлича града и той лъкатуши с нея цели 18 километра. Побрал се в прорязаната от реката долина, градът е заобиколен от вечно зелени гори и стръмни каменни откоси, които правят тази част на Родопите уникална. Закътани сред горите, пръснати като парченца кристал, блестят Смолянските езера - всяко от тях със свой собствен облик и очарование. Градът е основан през 1960 г. Пръснати като зърна на броеница, къщите в града са строени така, сякаш следват гънките на планината. Строителството на къщи е майсторство, предавано от поколения наред. В Смолян са запазени къщи и черкви, строени през 18-19 век, достоверно отразяващи бита на родопчани в миналото - Пангаловата къща, Алибеевият конак, Келевската къща, Сгуровата къща. Самобитният живот, традициите, културата и душевността на родопчанина са запазени в етнографския музей на града, живописно разположен на хълма над центъра му. До музея се намира художествената галерия, разполагаща със собствена колекция от платна на бележити български художници и картини на местни автори. В югозападната част на града се намира Смолянският водопад. Родопчани се славят със своето гостоприемство. В града има множество малки семейни хотели. В който и от тях да отседне, гостът намира уют и спокойствие. Много са местата, където може да се опита традиционната родопска и българска кухня, да се чуят и видят прочутите родопски песни и танци. В този град човек се чувства голям и малък, силен и слаб и завладян от емоции, може да почувства пулса на планината.
