Русия заплашва да използва наемната армия Вагнер, за да нахлуе в „най-слабото звено“ на НАТО – ключовата стратегическа ивица земя, пресичаща границата между Полша и Литва, разкри един от приближените на Путин.
Генерал-полковникът от резерва Андрей Картаполов, сега депутат, който е лоялен председател на комисията по отбрана на руския парламент, разкри пред руската държавна телевизия, че наемническите сили са готови да преминат към търсената територия „в рамките на няколко часа“, в ход, който може да предизвика Трета световна война.
96-километровият Сувалкски коридор - или Gap - който се простира от северозападната част на Беларус до югоизточната граница на руския балтийски ексклав Калининград, има огромно стратегическо значение за НАТО и ЕС - както и за Москва.
За Запада
това е единствената сухопътна връзка с трите бивши съветски балтийски републики
Литва, Латвия и Естония - които се смятат за уязвими от Путин, ако сегашното напрежение между изтока и запада се влоши. За Русия контролът над коридора би осигурил сухопътна връзка с Калининград, главната база на Балтийския флот на Путин, и твърдия съюзник на Кремъл Беларус.
Картаполов каза още: „Ясно е, че Вагнер е отишла в Беларус, за да обучава беларуските въоръжени сили... Но не само това. Има такова място като коридора Сувалки. Ако нещо се случи, ударна сила е готова да превземе този коридор за няколко часа.“
Планът на Путин за заграбване на тази земя с „ударен юмрук“ ще удари слабо населена територия, наречена „ахилесовата пета“ на НАТО или „мекото коремче“. Тъй като може да бъде първата контактна точка в Трета световна война, коридорът е наречен и „най-опасното място на земята“.
Руско нападение на подкрепяната от държавата Вагнер вероятно ще задейства член 5 на НАТО, изправяйки Алианса срещу Русия. Полша бързо се превъоръжава поради заплахата от Москва, а Германия трябва да разположи постоянно 4000 войници в Литва, докато НАТО засилва присъствието си в балтийските държави.
Хиляди войници от Вагнер пристигнаха в Беларус през последните дни. Още повече бяха забелязани в понеделник по пътя в Липецкия регион на Русия, насочен към районите без излаз на море. Споразумението за преместване на войските в Беларус беше постигнато, след като с посредничеството на президента Александър Лукашенко Вагнер спря въоръжения си бунт на 24 юни.
Полската разузнавателна служба обаче заяви, че следи заплахата от наемници на Вагнер,
докато заместник-ръководителят на специалните служби Станислав Зарин каза, че „вече може да са се разполжили няколкостотин от тях“.
„Полските служби наблюдават ситуацията, за да разберат колко вагнеровци ще се окажат в Беларус“, каза той.
Последният ход, предизвикващ напрежение, от Русия идва по-малко от 24 часа, след като Путин заяви, че страната му разполага с „достатъчни запаси“ от касетъчни боеприпаси, които той заплаши да използва, ако Украйна разположи спорните оръжия.
В интервю в неделя Путин каза: „Досега не сме правили това, не сме ги използвали и не сме имали такава нужда“.
Касетъчните бомби се отварят във въздуха и освобождават десетки по-малки бомби - но те имат висок процент на "отпадане", което означава, че често оставят след себе си неексплодирали сегменти, които могат да навредят на цивилни след края на боевете.
САЩ изпратиха касетъчни боеприпаси в помощ на Украйна, в опит да се подсили офанзивата срещу руските сили.
