Замръзнала от студ, теснолинейката кръстосва красивите Родопи
Преди няколко години с главния редактор на BG VOICE и други колеги имахме късмета да пътуваме на паневропейска среща в Австрия с влак. България бе съорганизатор на събитието, което изискваше всяка страна да отдели по два жп вагона. Те трябваше да бъдат включени в обща европейска композиция, която да прекоси континента. Сами можете да се сетите вагоните на коя държава бяха най-неугледните, с най-вмирисани тоалетни, най-неизмити стъкла и най-ретро изглеждащи. И всичко това, при положение че страната ни се бе постарала и все пак бе издирила малко по-сносни вагони на фона на печално мръсните влакове, които всекидневно кръстосват България. Въпреки възпитанието си австрийските железничари не можаха да прикрият погнусата, с която по принуда трябваше да обслужват и българската част от тази композиция. Преди това обаче още на хърватската граница ни предупредиха, че ще пуснат влака да мине само ако тоалетните в нашите вагони бъдат запечатани. Понеже са от открит тип и изсипват цялото съдържаниe върху релсите, вместо да го събират в контейнер, както е навсякъде по света. По-голямо унижение от това за българския железопътен транспорт надали има. И все пак, за да получите истинската картина на обслужване в системата на БДЖ вътре в самата България, е нужно да поочерните описаното дотук с десет пъти по-тъмни краски. Мръсотията в родните влакове е толкова много, че след пътуване с тях дрехите задължително отиват на пране. Не дай си боже да пътуваш пък с пътнически мотриси по някоя забутана провинциална линия. Те не са мити от десетилетия. Самите мотриси са съветско производство от далечната 1971 г. Стъклата им не пропускат нищо, защото са мътни и опушени. Дано не ви се налага именно в тези мотриси да ползвате тоалетна - не, не, там по-добре не влизайте. Ще се задушите от миризмата и може да припаднете, а дълго после да не ви открият, защото тези тоалетни не ги посещават дори кондукторите.
От години БДЖ се управлява в един печален кръг
Заради мръсотията и морално остарелите вагони пътниците избягват да се качват на влакове и се пренасочват към автобусния транспорт. Поради това железопътните шефове периодично проревават, че приходите на компанията са намалели. От държавата отсичат, че пари няма. Следва драстична промяна в разписанието на БДЖ, откъдето се премахват един куп влакове. Новото разписание обикновено е толкова неудобно, че за месец-два нова група досегашни клиенти на БДЖ се отказват от услугите й. Подир което жп шефовете пак се оплакват от ниски приходи и съкращават поредните влакове. В момента този епизод се разиграва отново и отново от поредния транспортен министър Ивайло Московски. И краят му не се вижда. Всъщност вижда се - когато бъдат закрити и последните влакови линии. Излиза, че държавната компания прави всичко възможно, за да превръща автобусния бизнес на конкуренцията в адски печеливш.
Това, разбира се, нямаше да е така, ако безстопанствеността в системата на БДЖ не беше придобила катастрофални размери. Ето само няколко примера за безхаберието, което цари в железниците, с уговорката, че са само зрънца от истинската картина. Да вземем любимата на чужденците линия от Велинград до Септември. Пътят е теснолинеен, по него се движат архаични вагони, забравили датата си на производство. Но туристите харесват този маршрут, защото той пресича Родопите и гледката е много красива. През пролетта попътувах с влакчето. Денят беше мразовит. Вагоните - ледени. Кондукторът обясни, че да, студено е, може да се разболеем наистина, но не можел да пусне отоплението, защото, разбирате ли, от София не е дошла заповед! Представяте ли си!? От кабинетите на БДЖ босовете, където климатиците в този ден са сигурно пуснати на шест и се потят от жега, не била, моля ви се, пусната заповед. А всъщност в случая е нужна една-единствена заповед и тя да е завинаги - когато стане студено, по усмотрение на началник-влака отоплението да бъде включвано автоматически.
Сега да се пренесем по линията за Варна. Там има една жп гара Повеляново, която е разпределителна. От нея поемат влаковете за Добрич, Шумен, Варна, Русе, Ямбол, Сливен, Пловдив и София. Повеляново е малко кварталче на Девня, но през гарата му минава огромен поток от пътници и туристи, които сменят влакове. Логично е сградата на гарата да е приятна и удобна. Но тя е плувнала във вода -
мазето й се е превърнало в блато
и лятос оттам крякат жаби. Самата гара е като хладилна камера през зимата, защото отопление няма. А и таванът й е толкова висок, че дори и да има, надали ще отопли цялото помещение. Да не говорим за миризмата откъм блатото. Затова пътници, туристи - всички стоят отвън на плочките в студ и пек. Понякога и с часове, докато пристигне техният влак. И така е на всички гари. Дори новоизградената в София е вече опикана и вмирисана. Построените там клетки за магазини така си и пустеят. Гарата е държавна и последна грижа на шефовете й е да търсят наематели и да я чистят.
Излиза, че вместо да крои планове за разширение на мрежата към големите ни морски курорти Слънчев бряг, Златни пясъци, Китен, за да обхване туристическия поток през лятото, ръководството на БДЖ и министърът на транспорта правят всичко възможно, за да закриват и сега съществуващата. Така че стачката в БДЖ в момента няма да доведе до нищо добро. Най-много да предизвика закриването на тази нелепа компания.
