Планината Ржана е малък дял на Западна Стара планина. По римско време там преминавал важният път, свързващ Дунавската равнина със Софийската котловина. През нея е бил и пътят на Ботевите четници. Манастирът „Света Богородица“ е разположен сред изключително красива местност в Ржана. Намира се до с. Осеновлак навътре и високо в Стара планина. По-популярното му име сред населението е „Седемте престола“ заради седемте параклиса на манастирската черква. Подобно пространствено оформление не се среща никъде другаде при българските християнски култови паметници. Манастирът е построен на тераса над реката. Въпреки че трудно може да се определи точното време, по което е създаден, историци смятат, че датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество. Според повечето от тях светата обител е построена
по време на управлението на Петър Делян
цар на Западна България. Бива разположен в близост до римска крепост, останки от която и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на „Седемте престола“ е взета именно от тези останки.
Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името му. Според нея обителта е основана през 11 в. от 7 боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник. През 1737 г. султан Махмуд, наречен от българите Безбожния, нарежда разрушаването на много манастири и черкви. Такава участ сполетява и „Седемте престола“ и той бива изравнен със земята. След Руско-турската война през 1769 г. и подписаното мирно споразумение обителта е реконструирана от двама братя свещеници - Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стою от Троян. През 1848 г.
отец Христофор основава килийно училище
като един от учителите става самият той. След завършването на обучението учениците стават учители, свещеници или общественици. „Седемте престола“ е ограден от висок каменен зид, а черквата е разположена в средата на вътрешния двор. Сравнително малкият двор впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Храмовата чудотворна икона е Рождество Богородично и се смята, че е донесена от Света гора от отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Всички стенописи в черквата са на повече от сто години. Манастирът има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една
подарена от руската императрица Екатерина
Манастирското клепало било изковано през 1799 г., а желязото за неговата изработка е взето от вратите на крепостта Калето. Това станало по идея на Софроний Врачански. Той прекарал скрит тук 14 дни заедно със спътниците си от монашеското братство на близкия Черепишки манастир, гонени от черкези.
Друга легенда разказва, че прочутият Вълчан войвода бил родом от Осеновлак. Син на селския старейшина Деян Пандурина, той бил овчар в околността. Възмутен от безчинствата на турците, Вълчан изоставил стадото, хванал гората и станал хайдутин, съратник на легендарния поп Мартин.
Четата била истинско страшилище за турците
Хайдутите успели да заграбят огромно имане. Заровили го някъде из Балкана. Къде точно, никой не можел да каже, защото четата била пръсната и повечето хайдути избити. Оттогава идеята за откриването на това имане станала извор за вдъхновение на безброй български иманяри. Днес „Седемте престола“ привлича много посетители заради прекрасната природа на склоновете на Стара планина, красивата си архитектура и близостта си до столицата.
Змей Горянин – забравеният писател
Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината? През 1942 г. Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата. За това „прегрешение“ „народният“ съд го осъжда през 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в черния „Списък на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Въпреки репресиите Змея категорично отказва да се разкае, за да бъде реабилитиран. Само в манастира „Седемте престола“ душата му намира оная утешителна отвъдност, където всичко е „прекрасно и добро“, а скалите все още са „божествени палати“. Едва на 53, умира на 25 август 1958 г. в манастира при неизяснени обстоятелства.
„Душата ми копней за тишина,сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Горда Стара планина
и сгушеният в нея манастир.“
Това четиристишие стои на надгробния му камък в малката света обител, където завършват трагичната му човешка съдба.
