BG село по холивудски
Делничен ден в края на май. По пътя между Пловдив, Чепеларе и Пампорово, точно на разклона за Чудните мостове и село Забърдо кипи усилен труд. Жени и мъже замитат асфалта, скубят промушилите се през него тревички, усърдно сбират насъбралата се край платното смет. Изобщо - работят, та пушек се вдига. По всичко личи, че провеждат трудоден. Подобни занимания подхождат за национални празници или при визита на някоя знатна персона. Точно този ден обаче не е такъв, нито предвещава височайше посещение. Поне на пръв поглед.
По някое време отдолу се задава микробусът за Смолян, който спира точно до тружениците. От него слизат двама пътници. Работниците поздравяват единия, който се оказва местен, и поглеждат едно особено втория. Най-оперената сред тях, леля Живка, го измерва от горе до долу с поглед и без дори да попита, направо отсича: „Ааа, вие сте журналистът. Добре сте дошъл! Всички ви чакаме." Подир което трудоденят приключва. Няма и пет минути и сякаш по сигнал откъм селото пристигат бус и кола. Леля Живка и останалите се качват в буса. Автомобилът е отреден за госта, който е толкова сащисан от посрещането, че също се мята при работниците. Превозното средство се заковава директно пред стъкмена софра. Кебапчета, кюфтета, пържоли и наденица плюс ръчно омесен хляб. „Яж, яж, на жар е печено, много е вкусно, такова не си опитвал", подканя кметът на селото Валентин Черпоков и изрежда каква е програмата оттук нататък.
В село като Забърдо време за свободно избираеми занимания не е предвидено. Или следваш графика на кмета, или чисто и просто няма да я свършиш никаква. Той е въвел почти военна дисциплина, заради което всички наоколо го наричат „родопския Бате Бойко". Черпоков обаче не е фен на Борисов. Той харесва Стоичков, Джон Лоутън, американския президент, Саркози, британските престолонаследници Кейт и Уилям и бившия градоначалник на Пловдив Славчо Атанасов, който сега кандидатства отново за кмет. Шефът на Забърдо е избран с подкрепата на ВМРО, както и Атанасов. Населените им места нямат нищо общо по административен признак. Но редовно по новогодишните празници двамата демонстрират приятелство, като черпят с курбан случайни автомобилисти на същия онзи разклон. „Джон Лоутън го напихме и от цяла България тук най-много му хареса", обяснява той. През 2008 г. Саркози бе зарадван с лична покана от Черпоков да му дойде на гости, за да им „сплоти още повече любовта с Карла Бруни". Стоичков е посрещан като бог в селото. На което той е отвърнал по същия начин. Взел въглен и написал върху чудните мостове „Стоичков №8". На следващия ден ужасените инспектори от РИОСВ-Смолян моментално наложили на кметството солена глоба за увреждане на природна забележителност. От което любовта към Стоичков ни най-малко не е пострадала - местният селски хор, наречен „Евробаби", една от певиците в който е и леля Живка, му е посветил песен. В нея лиричният герой разговаря мило със съпругата си: "Мариянке, гиздава девойко, да те питам - право да ми кажеш - накъде отидоха моите футболисти..."
С родопски песни са се сдобили също Барак Обама и престолонаследниците: „Тръгнали са, тръгнали забърдовските певици в Америка да идат, Барак Обама да видят..." и „Ела се вие превива, Кейти се с рода прощава: Залюбих, майко, залюбих Уилям - млад принц британски..." Не е ясно дали адресатите са се запознали лично с поздравителните адреси, но Черпоков уверява, че от съответните посолства са постъпили благодарствени писма.
Кметът на Забърдо обича, когато медиите го описват като една от колоритните фигури на Родопите. Той постоянно демонстрира размах като същински щатски шериф. С характерна осанка и тон, нетърпящ възражение, той обяснява, че си е поставил за цел да превърне родното си място в образцово туристическо село от американски тип. И май му се е получило. Холивудският дух се усеща още на входа, където е подреден огромен надпис „Добре дошли в Забърдо", който вечер даже свети. Къщите Черпоков е разделил на две групи - образцови, със съответните табели на портата, и такива, чиито обитатели дават мило и драго също да се доредят до заветното отличие. Образцовите обаче съвсем не ги е оставил на спокойствие. Кметът ги е предупредил, че а е забелязал оборска тор и други някакви нечистотии около оградите им, а им е откъртил табелките и ги е върнал обратно на поправителен. За животинските отпадъци са изградени специални депа - нещо нечувано по българските земи. Който иска да си подсилва почвата, цяла година събира торовете в депата, далеч от хорски очи. Собствената си просторна и неколкоетажна къща вече също на свой ред е вписана като образцова, кметът я е кръстил „Българския Холивуд".
Центърът на Забърдо някога може и да е бил мегдан, ама днес е площад „Европейски съюз". Там навремето вероятно са се мотаели основно животни, отиващи или връщащи се от паша. Сега пак могат да се видят животинки, но единствено в забърдовската патриотична зоологическа градина - понеже в нея са застъпени основно видове, характерни за българската фауна: сърна, заек, кокошка, паун. На крачка от нея е изградено умалено виенско колело, задвижвано с ръчна тяга. Наблизо има и шадраван, също с интернационална насоченост. Украсата му е декорирана с българско и европейско знаме. Черпоков обяснява скромно, че селото не е похарчило и лев за всички тези придобивки, тъй като са дарени или платени от бизнесмени. Зоологическата градина например е уредена от строителен хипермаркет. Кметът обяснява чалъма: „За личните гости правим чеверме от млада овца. Да не изсъхне месото, а да е сочно."
Насред всичко това в помашкото си село Черпоков е внедрил целогодишно католическия празник Свети Валентин - до зоокъта и колелото е инсталирана розова кутия, където всеки влюбен може да пусне послание до либето си. Ако някой вземе, че се и ожени, кметът е обещал да му брои 2 хилядарки, а за бебе - още една. „При нас младите нещо не щат да се женят, не раждат, а остават гаджета с години." В Забърдо, което засега се е спасило от обезлюдяване, повече от половината жители са българомохамедани, но нямат нищо против подобна католическа заигравка. Тук религията не е пътеводна светлина, а и с годините мюсюлмани и християни са се женили помежду си и днес така са се омешали, че вече въобще не е ясно кой какъв е. Това най-добре си личи на софрата, където пържоли, понякога дори свински, се поливат доволно с бира и ракия. Даже ако някой не пие, кметът не го гледа с много добро око. Под подозрение е и новият гост. Оказва се, не заради въздържание.
Черпоков накрая изплюва камъчето: „Бе, вие как така го решихте във вестника да пишете за мен? Да не е някой да ви е пратил по поръчка тука?" Едното от съмненията е свързано със стара история от тези места, която хората разказват, а другото - с криминален случай. Преди време бизнесмен си купил наблизо почивна станция с бунгала. Повикал репортери от пловдивски вестник да го отразят едно хубаво. Наплюскал ги, напоил ги, наспал ги. Подир два дена си купил вестника, където пишело: „Хижата е луксозна, храната е вкусна, климатът е превъзходен. А вечер, щом слънцето залезе и се спусне нощта, край бунгалата заприиждат гладни вълци и започват да вият." След тази пишман реклама никога повече туристи не се вяснали в хижата.
Кметът кара скъпо БМВ, след като преди няколко години луксозният му мерцедес бе взривен насред Пловдив. Напълно логично той допуска, че може „хора от туристическата мафия, които стоят зад атентата", да са му пратили репортер, за да напише поръчков материал срещу него. А Черпоков обича само той да дава поръчките. След четири мандата като кмет на селото си и четири години пак кмет, ама в сянка, сега се връща на бял кон на поста. В Забърдо му организираха празник, какъвто правеха нявга за посещенията на другаря Живков тук и там. Демокрацията в Забърдо я гледат само по телевизията. На място има ред, дисциплина, заповеди и отчети за изпълнението им.
